Бабинден е български празник, отбелязва се на 8 януари (или на 21 януари по стар стил). Празникът е посветен в чест на бабата акушерка.
Бабинден е един от големите народни женски празници. Посветен е на „бабите“ и жените, които са помагали при раждане. Обредите на този ден са подчинени главно към възрастните жени, които са „бабували“ на родилките. Този празник е езически и идва от далечните праславянски времена, но се е запазил, като по време на Възраждането е бил изключително почитан.
Днес Бабинден губи доста от обредните си обичаи, но се празнува от по-възрастните и е свързан със смях и веселие.
Майките с деца от една- до тригодишна възраст още преди изгрев слънце отиват на чешмата да налеят прясна вода. В котлето с водата се пуска стрък босилек или здравец. Вземат калъп сапун и една нова кърпа и се отправят към дома на бабата да ѝ „полеят“. Обредното поливане на бабата акушерка се извършва под плодно дърво в градината, върху дръвника или отпред на стълбите.
Всяка жена подава на бабата сапуна, полива ѝ вода да се измие и я дарява с пешкира, който е донесла. После бабата избърсва мокрите си ръце в полите на невестите – да са плодовити и лесно да раждат. Бабата закичва невестата и с китка здравец, вързана с „мартеничка“ – червен и бял конец. Често при поливането бабата хвърля с шепите си вода нагоре и подскача три пъти, като изрича: „Да рипкат децата и да станат бели и червени! Колкото капки, толкоз берекет и здраве!“
Бабинден е. Знаете ли тези традиции?
След поливането жените даряват бабата с ризи, чорапи, платно, които премятат на дясното ѝ рамо. От своя страна, бабата връзва на дясната ръчичка на децата, на които е помогнала при раждане („хванала“) червено и бяло конче със сребърна монета и също им дава чорапки и ризки. После измива лицето на детето, тъй като се вярва, че на Бабинден водата, минала през бабините ръце, притежава пречистваща сила.
Булките и невестите на обяд се събират на празнично угощение в дома на бабата акушерка. Всяка жена носи прясна погача, баница, варена или печена кокошка и бъклица с ракия или вино. Целува ръка на акушерката и ѝ подава подноса с храната. Дъщерите и снахите на бабата подреждат дълга и богата трапеза.
Започва весело и буйно пиршество, придружено с песни, танци и понякога с твърде пиперливи и разюздани закачки и сценки. Често бабата поставя около врата си наниз от червени чушки и с керемида кади под полите на жените, за да раждат повече деца. След обеда на трапезата у бабата започват да идват и мъжете.
Кулминационен момент в обредността представлява обредното изкъпване на бабата акушерка в реката или на чешмата. Мъжете и жените изнасят бабата навън и я качват в двуколка или на шейна.
Мъжете, преоблечени като „волове“, с кожени маски и рога, влачат колата или шейната из селото. Ако по пътя невестите срещнат мъж, свалят калпака му и искат откуп. Шумната дружина отвежда бабата на реката и там мъжете обръщат двуколката или коша, в който носят акушерката. Изкъпват я във водата. Този обред е известен по нашите земи като „влечугане“ на бабите. Вечерта на селския мегдан всички се залавят на общо хоро. Празникът завършва пред дома на бабата, където хорото я изпраща. Целуват ѝ ръка и се дават дарове. Така се изразява благодарност и обич към тази жена, която помага на новия живот да се появи.
Бабинден е! Вижте какви са традициите на празника
Какво задължително се прави на Бабинден за късмет през годината?
- "Не давайте пари назаем".
- "Взимайте парите с лявата ръка, а когато връщате пари, правете го с дясната ръка".
- "Не давайте банкнотите разгънати, по-добре е да са прегънати на две".
- "За да не бъдат изметени или измити от дома парите, чистете къщата си само денем".
- "Под покривката на масата винаги дръжте няколко банкноти".
- "Нищо не бива да се дава на чужди хора през прага на дома особено след залез слънце".
