В центъра на София, пред паметника на Незнайния воин, започна официалната церемония по издигане на Националното знаме на Република България на връх Трети март, предаде БГНЕС.
Още: Откриха мъртъв млад царски орел в Горнотракийската низина
Още: Как България ще посрещне 2025 г.? Вижте празничните програми в страната
Стотици са гражданите, дошли да наблюдават тържествената церемония, с която отбелязваме 141 години от Освобождението на България. Строени са представителите на властта, представителите на висшето духовенство, начело с патриарх Неофит.
Фанфари оповестиха началото на церемонията. В центъра на вниманието са строените под конец гвардейци, както и представителният духов оркестър.
Началникът на отбраната ген. Андрей Боцев посрещна президентът и върховен главнокомандващ на Въоръжените сили Румен Радев на площада, който прие строя и поздрави гвардейците. По време на церемонията ще се проведат 20 артилерийски салюти.
Още: Нито по-свободни, нито по-единни: българските медии през 2024 г. според проф. Нели Огнянова (ВИДЕО)
Още: Румен Радев: Красимир Куртев ще продължи да живее в сърцата на публиката
По-рано в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски” се състоя литургията по повод 141 години от Освобождението. Бяха отслужени Молебен за здравето и преуспяването на българския народ и Панихида за всички войни, дали живота си за българската свобода по време на Руско-турската освободителна война.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Как Пеевски превзе коментарната ни секция: Публицистиката на Actualno.com през 2024 г. (ОБЗОР)
Тържествата на Шипка
Започнаха и честванията на историческия връх Шипка, където и тази година хиляди българи присъстват независимо от метеорологичните условия. Заупокойна молитва в памет на загиналите герои за свободата на България отслужи Великотърновският митрополит Григорий.
Още: Все повече хора търсят правата си при онлайн пазаруване
Още: Енергиен експерт обясни защо се стигна до кризата с тока
На Шипка е председателят на парламента Цвета Каранчева. "Саможертвата на всички, които са дали живота си за свободата на България, ще помним поколения българи и ще възпитаваме децата си с тази памет", каза тя пред множеството на върха.
Кулминацията е зарята-проверка пред Народното събрание.
След няколко часа в центъра на София ще се състои и кулминацията на тържествата. Тържествената заря-проверка започва в 19.00 часа в небето над площад Народно събрание. Тогава президентът Румен Радев ще произнесе слово.
Историята
На 3 март 1878 година в градчето Сан Стефано, днешен Йешилкьой, предградие на Истанбул, е подписан мирен договор между Русия и Османската империя. С него се слага край на Руско-турската освободителна война /1877-1878 г./ и се създава Българска държава след 500-годишно османско владичество.
Причина за Руско-турската война е жестокото потушаване на Априлското въстание от 1876 година, което предизвиква огромен отзвук в Европа. Редица видни европейски общественици и държавници, сред които личат имената на Уилям Гладстоун, Виктор Юго издигат глас в подкрепа на потиснатите българи. Войната става неизбежна, след провала на Константинополската конференция и отказа на Османската империя да се реформира и зачита правата на своите християнски поданици. Тя завършва с победа на руското оръжие.
Санстефанският мир е подписан на 3 март /19 февруари стар стил/. Тази дата не е избрана случайно. Тя съвпада с коронацията на Александър ІІ през 1855 година и освобождаването на крепостните селяни в Русия през 1861 година, за което руският император получава прозвището Освободител. Договорът е прелиминарен – т. е. предварителен и подлежи на одобрението на останалите Велики сили. Според него, освободена Българияе автономно, трибутарно (плащащо данък), васално княжество със свое народно правителство и войска. Площта му е над 170 000 кв. км.
Пълномощници от руска страна са граф Н.П.Игнатиев и А. И. Нелидов, а от турска страна - Савфет паша и Садулах бей. Чл. 6 -11 се отнасят до България, която е създадена като автономно трибутарно княжество с християнско правителство и своя войска. Границите на княжеството обхващат Северна България(без Северна Добруджа), Тракия (без Гюмюрджинско и Одринско) и Македония (без Солунската област и Халкидическия п-в). Чл. 7 от договора урежда устройството и управлението. Държавата се управлява от княз, избран от населението с одобрението на Великите сили и Високата порта. Парламентът е трябвало да изработи Органически устав (Конституция). Предвижда се и временно руско управление за срок от две години, което се осъществява от специален императорски комисар. Чл. 8 предвижда да се плаща специален данък на Високата порта.
Със Санстефанския мирен договор България възкръсва отново на картата на Европа. Нейното население наброява 4 800 000 души. Санстефанският мирен договор от една страна решава проблема с легитимността на българската държавност, а от друга е убедително доказателство за българското териториално присъствие на Балканския полуостров.
Санстефанска България, с малки изключения, припокрива картата на Екзархията от 1870 година, с която султанът легитимира православната духовност на българското население.
Един от важните резултати на Санстефанския договор е, че той създава един идеал, който е в основата, както на големите успехи, така и на националните катастрофи за българската държавност след 1878 година. Англия и Австро-Унгария се обявяват против санстефанския договор. По тяхна инициатива той е ревизиран и заменен с Берлинския договор през юли 1878 година. По силата на неговите клаузи санстефанска България е разделена на пет части - Северна България и Софийския санджак формират васалното Княжество България, което плаща ежегоден данък на турския султан, има своя милиция и се ръководи от княз, избиран от народа, но със съгласието на Великите сили и султана; земите между Стара планина и Родопите се обособяват в отделна автономна област с име Източна Румелия, управлявана от генерал-губернатор, назначаван от Високата порта; Македония и Одринско остават в пределите на Османската империя под пряката власт на султана; градовете Пирот и Враня се предават на Сърбия, а Румъния получава Северна Добруджа.
От 1888 година 3 март се празнува като Ден на Освобождението на България от османско владичество. Еднократно като официален празник денят е отбелязан през 1978 година по повод 100-годишнината от Освобождението. 10 години по-късно той става официален празник, а с решение на Великото Народно събрание от 5 март 1990 година датата е обявена за Национален празник.
