"Сигурността е базисна необходимост. Днес образованието и сигурността си подават ръка". Това заяви Илия Кузманов, заместник-председател на управителния съвет на Синдикалната федерация на служителите в МВР (СФСМВР) по време на днешната национална научно-приложна конференция "МВР 2030: Основни предизвикателства пред политиките за сигурност", предаде репортер на Actualno.com.
Според Кузманов, МВР има сериозна необходимост от научна експертиза в сферата на сигурността, а думите му бяха подкрепени от ректора на Университета за национално и световно стопанство (УНСС) Стати Статев. "Изоставаме много силно в политиките за сигурност. Концентрираме се в листата, а не виждаме гората. Ние трябва да дадем своя принос и да направим една мрежа, в която академичната наука да бъде част от решаването на проблемите на сигурността", коментира Стати Статев по време на откриването на форума, организиран от Фондация "Общество и сигурност", СФСМВР и УНСС.
Ректорът на Университета по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ) Стоян Денчев сподели удовлетворението си от факта, че вече е започнал процес по консолидация на академичната наука и структурите на МВР в областта на сигурността.
"Стратегията за националната сигурност, която е в процес на актуализация, има няколко точки, които визират потенциалното участие на науката и неправителствените организации. Този текст е възможност, даване на права, той насърчава инициативата. Трябва да се разгърне една задълбочена научно-изследователска работа по политиките за сигурност", заяви Георги Кръстев, секретар на Съвета по сигурност към Министерски съвет.
По думите му мястото на академичната общност е все по-важно, защото всички ние трябва да се справим със ситуациите на несигурност. Според Кръстев едно от предизвикателствата в политиките за сигурност в развитието на системите в тази сфера.
Реформите в МВР
МВР непрекъснато се реформира и всеки път неуспешно, каза в своя доклад проф. Николай Радулов от Нов български университет (НБУ). Според бившия главен секретар на вътрешното министерство, в МВР се прилага трик, при който се създават нови чиновници. При промените “Бъчварова” се бетонира администрацията. Следващите трима министри са жертви на този подход. Промяната на закона се презентира като реформа или като промяна, коментира още Радулов. "Важно е специалните служби и МВР да не защитават нечии политически интереси, а да защитават гражданите. Те трябва да дават продукт. Продуктът на МВР е спокойствието и безопасността на гражданите", категоричен бе проф. Радулов.
Според проф. Тилчо Иванов от УНСС, е необходима радикална промяна на модела на управление на МВР. "Появява се проблемът за разпределението на публичните ресурси. В МВР 92% от разходите са за персонал, а в Министерството на отбраната - 82%. Това означава само едно - лошо управление и разпределяне на ресурсите", смята професорът.
"След приемането на четвъртия пореден закон за МВР през 2014 г. съществено се промениха правните режими в МВР. Проблемите дойдоха от това, че се запази понятието “Държавна служба” в закона за МВР", каза от своя страна проф. Николай Арабаджийски от НБУ. Той посочи, че има проблеми и и при начина, по който служители на МВР биват назначавани с неподходящо образование за съответните постове.
"Ние виждаме, че сме свели системата за национала сигурност до ръководители на ведомства и някои изпълнителни агенции", коментира и проф. Петър Христов от Варненския свободен университет. Професорът поде и темата с наводненията в страната, като направи ретроспекция, за да поясни, че те са съизмерими с терористичната опасност и са пряка част от националната сигурност.
В дебата по предизвикателствата пред политиките за сигурност се включи и Валентин Попов, председател на управителния съвет на СФСМВР. "Реформи в това ведомство (МВР - бел. ред.) на практика няма. Има само някои промени. Това се споделя от много хора, може би само авторите на тези многобройни реформи не споделят това мнение".
Според Попов, някои промени в МВР така или иначе обаче са се случили - деполитизацията на системата, промените в преструктурирането на гранични и вътрешни войски, девоинизирането на министерството, отпадането на наборната военна служба. "Беше ликвидирана професията спасител, която беше много уважавана у нас".
По думите на синдикалиста, широко декларираните реформи в МВР са свързани всъщност с иконимията на средства. "Защо никой не обясни, че сигурността струва пари? Съкращаваме персонал или незаети щатове, за да не засегнем заетите щатове. Резултатите от реформата са всъщност един дълбок нормативен хаос. Ако няма стратегия за промени в министерството, той ще продължи", категоричен беше Валентин Попов.
По думите му крайната демотивация на служителите се дължи парадоскално на липсата на сигурност. "Те не се чувстват сигурни за своето бъдеще. Професията полицай и пожарникар в резултат на сриващата се мотивация става все по-непривлекателна", поясни още Попов.
Снимки: Actualno.com/Румен Скрински
