Пенсионната реформа продължава да оказва ефект най-вече върху хората с най-голям принос към общественото осигуряване. По-малко хора успяват да се пенсионират по общите условия, но една трета от новите пенсии продължават да бъдат инвалидни, а все повече търсят начин да излязат в пенсия предсрочно. Това става ясно от последния анализ на Националния осигурителен институт за новоотпуснатите пенсии, публикуван в "Сега".
През първите шест месеца на 2018 г. в пенсия са излезли 46 461 българи, със 7.8% по-малко, отколкото през същия период на 2017 г. От тях обаче само 23 937 са с лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. При хората от масовата трета категория, които са излезли в пенсия по общите условия, намалението е с 9.7% спрямо същия период на 2017 г. Те са едва 18 151 от всички нови пенсионери. Това са хората, за които възрастта и стажът за пенсия растат всяка година, като през 2018 г. за жените бяха необходими навършени 61 г. и 2 месеца и 35 г. и 6 месеца стаж, а за мъжете - навършени 64 г. и 1 месец и 38 г. и 6 месеца стаж.
След бума на нови пенсионери в сектор "Сигурност" ситуацията при тях се нормализира. В пенсия са излезли само 492-ма души от тази категория, което е 2.2 пъти по-малко, отколкото през първото полугодие на 2017 г. (1094). Това обаче си има обяснение - за тях в края на миналата година изтече преходният период за пенсиониране по старите, по-благоприятни условия. От 2016 г. за военни, полицаи и т.н. за първи път беше въведена минимална възраст за пенсия и това доведе до бум на "млади" пенсионери от силовите ведомства. Повечето обаче побързаха да се пенсионират още в първата година на гратисния период.
Обратната тенденция се наблюдава при хората, които се решават на предсрочно пенсиониране. Техният брой остава малък на фона на общата статистика, но пък увеличението им е значително - с 18.8% спрямо първите шест месеца на 2017 г. Предсрочно са избрали да излязат в пенсия 1499 души, а недостигащият им стаж е средно 10.5 месеца. Срещу това те получават намалена пенсия. При инвалидните пенсии, които са трън в очите на управляващата коалиция, също има намаление, но по-малко - 5.3%. Тези пенсии обаче стабилно остават около една трета от всички новоотпуснати лични първи пенсии - за първото полугодие на 2018 г. са 34.7%, а за същия период на по-миналата година бяха 34%.
От януари до края на юни миналата година 13 906 лица са получили лични пенсии за инвалидност поради общо заболяване. Това са инвалидните пенсии на хора, които имат известен осигурителен стаж. Отделно са социалните пенсии за инвалидност, които се дават на хората в най-тежко положение. Те са 1833 за първите шест месеца на 2018 г. и незначително се увеличават спрямо същия период на 2017 г. 353 003 пенсионери пък са получавали т.нар. четвъртинки, добавка под формата на социална пенсия за инвалидност, която не се отпуска на нови пенсионери от 2015 г. Техният брой намалява с 33 119 (8.6%) спрямо 30 юни по-миналата година. От 1 януари т.г. тези четвъртинки се трансформират във финансова помощ по новия закон за хората с увреждания, като ако сумата се окаже по-малка от получаваната досега, ще се приеме по-благоприятният вариант за пенсионера.
Все още предстои да се види ефектът от две ключови промени, направени изненадващо във втората половина на миналата година. Смяташе се, че част от хората, навършили години и стаж за пенсия в последните години, отлагат пенсионирането си за 2019 г., когато трябваше да отпадне таванът за новите пенсии. Таванът обаче остана за всички, като в момента е 910 лв., а от 1 юли ще се вдигне на 1200 лв. Броят на инвалидните пенсии пък би следвало да е повлиян от наредбата за медицинската експертиза, която реално влезе в сила в края на миналото лято. Първите сигнали от ТЕЛК бяха, че хората масово губят старите си проценти инвалидност. Наредбата прекрати възможността в експертизата да се дават накуп проценти за всички заболявания, като остави да важи основното заболяване