На 29 ноември от 12:00 часа в храма „Св. Константин и Елена” в Одрин ще се отслужи литургия в памет на Антим I, предаде БГНЕС.
На 1-ви декември се навършват 127 години от смъртта на Атанас Михайлов Чалъков, известен повече с църковното си име Антим I-ви. С призив да се почете паметта му в одринската църква председателят на БСП Михаил Миков припомня кой е Антим I.
Антим I е председател на Учредителното и на Първото Велико народно събрание. Като видински митрополит Антим е човекът, който през 1968 г. отхвърля църковното подчинение на Цариградската патриаршия и повежда борба за независима българска църква. Тази борба се увенчава с успех и на 20 февруари 1870 г., въпреки съпротивата на Вселенската патриаршия, излиза султанският ферман за учредяването на Българската екзархия. И Антим е активен участник в извървяването на този път.
Историята пази данни за негови срещи с Христо Ботев, с участниците в Априлското въстание и други революционери, на които активно помага и материално, и с напътствията си и които активно закриля политически пред Високата порта, но и пред представителите на други държави, които не са заинтересувани от политическото възраждане на България.
В писмо до руския император Александър II-ри, екзарх Антим I-ви описва тежкото положение на българския народ и моли царя да се застъпи за България. Прочитайки го, Александър II-ри се просълзил и написал на него "Да се освободи България!". Активното участие на Антим в национално-освободителното движение води до неговото осъждане на смърт през 1877 г., а впоследствие - замяната на тази присъда със заточение.
След Освобождението Екзарх Антим взема дейно участие в изграждането на новата българска държава. Важна е ролята му за изработването и приемането на Търновската конституция. През април 1879 г. той председателствува Учредителното народно събрание, а впоследствие - и Първото Велико народно събрание в Търново. Избран е и за председател на Първото обикновено народно събрание, но се откaзвa.
Антим I е и българинът, положил първия камък на паметника на Шипка. На 14 ноември 1885 г., през Сръбско-българската война, Антим I-ви отказва да остави съгражданите си и да напусне обсадения Видин с думите "Трупът нa пaстирa трябва дa бъде там, дето пaдa народ и войска".
