Има голяма вероятност когато сме в извънредна ситуация, всъщност да нямаме правова държава. Това каза пред БНР юристът Деяна Марчева, главен асистент по конституционно право в Нов български университет. Тя е сред участниците в конференцията на тема „Извънредното положение: Понятия, практики, политики“.
Още: Светът през обектива: Историята на Ина Чобанска, която превърна телефона си в прозорец към природата
Още: Kaufland и УАСГ стартират съвместна академия за студенти по строителство и архитектура
„Въпросът не е дали извънредното положение включва в себе си някаква орязана версия на правовата държава. Вероятно трябва да си признаем, че след като извънредното е обратното на нормалното, а правото предполага нормална структура на отношения, има голяма вероятност когато сме в извънредна ситуация, всъщност да нямаме правова държава“, смята Марчева.
Най-известният теоретик на извънредното положение – Карл Шмид от 20-те години на XX век, е и най-големият противник на правовата държава, допълни тя.
Винаги когато говорим за извънредно положение, за извънредна ситуация, дори за извънредна епидемична обстановка, трябва като юристи да си даваме сметка, че изначално изключваме правовата държава, коментира Марчева в предаването „Преди всички“.
Още: Тревога или надежда: Как българите приемат изкуствения интелект
Още: Какво ще ни пробутат за Великден вместо агнешко: Говори Симеон Караколев
Не се налагаше още пролетта да се въвежда извънредно положение, още тогава Законът за здравето предвиждаше възможности за въвеждане на извънредна епидемична обстановка, смята Деяна Марчева. Според нея към въвеждане на извънредно положение се е пристъпило заради законови неясноти.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Ще си откраднем ли малко слънце? Времето през уикенда
Още: Чакат ни огън и вода: Двама бивши министри за безводието
Какви са поуките за правото от прилагането на двата модела на ограничения?
Големият проблем от юридическа гледна точка е точно кой и как решава кое е извънредно и в каква степен е извънредно, коментира Деяна Марчева.
„И от решението на Конституционния съд става ясно, че няма отнапред зададени критерии и стандарти, така щото да има юридически, конституционен контрол върху преценката дали са налице предпоставки за въвеждане на извънредно положение или извънредна епидемична обстановка.
Още: След скок на заплатите в МВР: Ръст и в допълнителните възнаграждения
Това е големият проблем за правото - липсата на юридически контрол върху преценката кое е извънредно и в каква степен, а оттам се отваря пътят на произвола, подчерта Марчева. „А там, където се отвори пътят за произвола, се разделяме с правовата държава.“
Матрицата на извънредност не можем да я налагаме във всяка една стресова, необичайна или кризисна ситуация, категорична е Деяна Марчева. По думите й са необходими много по-чувствителни критерии за различните ситуации. „А не всяко нещо, което е по някакъв начин заплаха, неочаквано да се поставя под рамката на извънредно положение или извънредна ситуация.“