Заплатите на съдиите, прокурорите и следователите вече ще се определят със Закона за държавния бюджет, а не спрямо средното равнище на възнагражденията в обществения сектор. Това се предвижда с публикувания днес от Министерството на финансите законопроект за държавния бюджет на Република България (ЗДБРБ).
С изменението на чл. 218, ал. 2 от Закона за съдебната власт се предлага изменение в механизма за определяне на основното месечно възнаграждение за най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност – вместо да бъде обвързано с данни на Националния статистически институт. Размерът на възнаграждението да се определя с годишния закон за държавния бюджет, се казва в мотивите към предложенията за промяна в други закони в проекта на ЗДБРБ.
В сега действащия закон е разписано, че основното месечно възнаграждение за най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност се определя в размер на удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера съгласно данните на Националния статистически институт (НСИ).
Възнагражденията в съдебната система и осигуряването на повече средства за повишаване на заплатите на съдии, прокурори и следователи са в центъра на ожесточен спор между съдийското съсловие и ръководеното от министър Владислав Горанов финансово ведомство.
Владислав Горанов обяви, че не е съгласен с гласуваното от Висшия съдебен съвет (ВСС) увеличение на заплатите в съдебната власт с 12%, което трябва да влезе от 1 ноември. Министърът обясни, че няма да допусне увеличение на бюджета за съдебната власт за 2016 г. и призова за реформи и икономии. Последната среща на финансовия министър по темата бе именно под егидата на председателя на ВКС Лозан Панов и на нея присъстваха още председателят на ВАС Георги Колев, главният прокурор Сотир Цацаров, както и правосъдният министър Христо Иванов.
В позиция на Съюза на съдиите относно увеличението на заплатите в съдебната система се казва, че съдиите не поставят въпрос за увеличение на възнагражденията си, а за привеждането им в съответствие с реалните доходи в обществената сфера. От Съюза на съдиите посочиха, че възнагражденията в съдебната власт трябва да се определят на базата на средномесечните възнаграждения в обществения сектор или в бюджетната сфера съгласно данните на НСИ, както се прави за заплатите на депутатите, председателя на Народното събрание, президента, съдиите в Конституционния съд, министрите, председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, главния прокурор и директора на Националната следствена служба.
През септември ВСС реши за нарастване на заплатите на магистратите с 12%. Актуализацията на възнагражденията е заложена в проекта на бюджет за 2016 г., изготвен от ВСС. Кадровиците искат 542,5 млн. лева бюджет, от тях 330,3 млн. лева за заплати, в които са планирани 12-те процента увеличение. В писмо до министъра на финансите Владислав Горанов членовете на ВСС пишат, че от 2012 г. досега обаче заплатите на магистратите са замразени, докато тези на другите две власти са индексирани няколко пъти. От началото на годината заплатите в тяхната система е трябвало да бъдат увеличени с 12%, което е изисквало съответно и одобрение на 45,1 млн. лв. допълнителни разходи по бюджета на съдебната власт. Последното трябва да стане с постановление на Министерски съвет.
