Компанията Planetary Resources Inc., зад която стоят хора като режисьора и изследовател Джеймс Камерън, милиардерите зад Гугъл Питър Диамандис и Ерик Андерсън, обяви че ще се занимава с минна промишленост в Космоса. Компанията ще извлича желязо, никел, платина, цинк, алуминий, злато и вода от астероиди. Причината за това е, че ограничените за Земята ресурси, изобилстват в Космоса. И ако можете да достигнете до тях, ще добавите трилиони долари в глобалната икономика, според оценката на Planetary Resources, пише "Тайм".
Положителна страна на тази идея е, че когато вашата мина се намира на милиони километри от Земята, вие можете да взривявате и копаете колкото си искате, без да е нужно да спазвате каквито и да е било наредби.
„Ще доведем Слънчевата система в рамките на нашата икономическа сфера на влияние”, коментира Андерсън.
Добро изказване, но дали действително могат да го направят?
Идеята за извличане на ресурси от астероидите не е нова. Първи я прокарва легендарният руски учен Константин Циолковски през 1903 г.
Не че астероидите са толкова богати на ценни метали, колкото че те са изключително много – милиони в астероидния пояс между Марс и Юпитер, някои от които са големи колкото малки луни. Има още милиони астероиди, които са се отклонили от пояса и са заели стабилни орбити близо до Земята. Има 8,931 такива обекти близо до Земята, които са документирани и описани на картата, казва Андерсън.
Това ги прави много примамливи цели, защото достигането и напускането на астероид е сравнително лесно. Ако се приземите върху Луната или Марс ще попаднете под тяхната силна гравитация, за която са нужни много мощни двигатели за излитане.
Друга положителна страна на идеята е, че добитата руда ще тежи само една малка част от това, което тежи на Земята. Така може да вдигате товар от стотици килограми с ръце.
Посещението на астероиди не е нещо, което не е правено досега. Космическият кораб „Зора” на НАСА в момента обикаля астероида Веста в основния пояс, а по-късно тази година ще лети до астероида Церера.
Planetary Resources може да се възползва от всичко това, защото има стабилен гръб зад себе си. Нейни инвеститори са още Лари Пейдж (съоснователят на Гугъл) и Рос Перо младши, които са дали около 50 млрд. долара. Седалището на компанията в Белвю, Вашингтон, вече работи с екип от 25 инженери, някои от които са ветерани на НАСА.
Проектът на компанията е не само амбициозен, но и дългосрочен. За него са планирани три генерации космически кораби: първата ще е серия от телескопи, обикалящи орбитата в търсене на богати на минерали астероиди; втората ще изпрати проучвателни роботи, които ще вземат проби от обектите; и третата ще бъдат действителните машини за извличане на руда. Предвижда се първите разузнавателни телескопи да бъдат пуснати до 24 месеца.
Тази първоначална стъпка е реалистична, но всичко след нея е истинско предизвикателство. Да бъде докаран товарът успешно и безпроблемно до Земята не е лесна задача.
Космическите кораби са носили и преди проби от Космоса, но в много малки количества. През 70-те години Съветския съюз изпраща роботи, които да вземат проби от Луната. Те се връщат само с 326 грама материал. През 2006 г. НАСА донесоха проби от комети, които обаче се равняват на 1 млн. микроскопични частици, които са прекалено леки, за да могат дори да се претеглят. Вярно е, че мисия Аполо връща 380 кг скали от луната, но това е резултат на много кацания и разтоварвания, стуващи 34 млрд. долара тогавашни пари. Една от причините за трудностите по извозването на материал от Космоса е различната гравитация. Материалите, които при ниска или нулева гравитация са леки като перце, при кацането на Земята, тежат в пъти повече.
„Ако трябва да извършите подобен вид операция, ще ви се наложи да измислите нов и по-надежден начин за извозване на големи товари от Космоса”, коментира Хенри Херцфелд, професор по космически науки в университета "Джордж Вашингтон".
Дори и да са стигнали до момента на екстрадиране на металите, инициаторите на идеята трябва да са създали роботите за това и да са произвели много от тях за целта. А това начинание може да струва много скъпо. Роботите, сондиращи Марс, струват по няколкостотин милиона долара единия. Мисия „Зора” ще похарчи около 450 млн. долара, докато приключи. С този замах 50 млрд. долара могат да бъдат изхарчени много бързо.
Друга страна на въпроса е правната. Договорът за Космоса от 1967 г. има да каже много неща по въпроса за претенциите над небесни тела и тяхното използване за икономическа облага. И тези неща съвсем не са насърчителни.
Дори и да успеят да се справят с всички тези пречки, изобщо не е сигурно, че минната индустрия от Космоса ще бъде толкова доходна, колкото Planetary Resources си мислят, че ще бъде.
„Ако погледнем идеята през бизнес гледна точка, тя може да не проработи”, коментира Херцфелд и добавя: „Те направили ли са анализ на това, какво ще причинят на пазарните цени, ако донесат астероид, пълен с платина?”
Всички тези проблеми неминуемо навеждат на мисълта, че минната индустрия на астероидите може да не е толкова добра идея.
Редактор: Десислава Ушатова
