Искам да кажа, че в Унгария данъкът върху вредните храни не е отпаднал. Именно унгарският модел е проработил и се дава за пример от Световната здравна организация (СЗО). В Унгария консумацията на вредни хранителни продукти е намаляла с 25%, а много производители намалили влагането на вредни вещества като трансмазини, прекомерно количество сол и захар и в продуктите им. Това обясни заместник-министърът на здравеопазването д-р Ваньо Шарков пред Нова телевизия.
Шарков отрече, че сумата, очаквана от данъка, ще запълни дупката в НЗОК. Става въпрос за 150 млн. лева. Наслушах се на анализатори, подчерта зам.-министърът. Сега трябва да изберем дали сме на страната на производителите на такива продукти или на страната на нашите деца. Възрастните сме избрали някакъв гаден начин на живот, но нека защитим децата. Всяко трето дете в България страда от затлъстяване, каза Шарков.
Причината хлябът да не влиза в данъка е, че той е продукт от основната потребителска кошница, многозначително каза още Шарков. Той го уточни, след като последва намеса на председателят на Асоциацията на хлебопроизводителите и сладкарите Марияна Кукушева. Тя посочи, че например меденката по рецептура е с растителна мазнина. Не може да стане меденка, ако сложим масло или животинска мазнина, подчерта Кукушева.
Какъв шоколад е този, който е с под 40% какао, продължи защитата на данъка Шарков и пренебрегна въпроса защо тогава този продукт въобще стига до магазините. Попитан и дали маргаринът е вреден, заместник-министърът отвърна: „Вреден е, разбира се”. И заяви, че БАБХ трябва да отговаря за хранителните продукти в магазините. Шарков посочи, че дори генералният директор на СЗО е казал, че е по-трудно да се спре консумацията на газирани напитки сред децата, отколкото да се „изличат” определени болести, защото се засягат огромни икономически интереси. Моля ви, д-р Шарков, уточнете, че вредни и нездравословни храни са две различни неща, посочи Кукушева.
Гласът на хлебопроизводителите
Според Кукушева няма отговорен бизнес в България в сферата на хранително-вкусовата промишленост, който да не се грижи за децата. Имало обаче втори акцент – връщане на регионалните здравни инспекции в хранително-вкусова промишленост. Искаме това да се случи, още на ниво изграждане на „мощности” за ново хранително-вкусово производство, подчерта Кукушева. Сега няма контрол от здравното министерство при обществените поръчки за храна за детски заведения например, възмути се тя. Шарков потвърди, като уточни, че целият контрол е при БАБХ.
Когато си купувате баничка, не знаете какво си купувате, засегна болезненият въпрос за хлебната и сладкарската индустрия Шарков. Точно тук е ролята на РЗИ, заедно с БАБХ, вярва той. Дойде ред и на „заяждане” за баклавата – ако имала прекомерно много захар и продуктът се продава, ще се плаща данък. Значи тази година баклавата ще е по-малко сладка, посочи председателят на Асоциацията на хлебопроизводителите и сладкарите.
Кукушева посочи и, че солта може да е стабилизатор, може и да е консервант. Може и да е убиец, добави обаче Шарков. В никакъв случай не е трудно да се следят рецептурите на „белия бизнес”. 40% обаче е сивият сектор – здравното министерство как ще ги следи, попита Кукушева. Съгласен съм, че трябва да засилим контрола и като министерство ще го направим, докъдето ни стигат правомощията – с помощта на бизнеса, увери Шарков. Само в една малка кутийка с енергийна напитка има 13 лъжички захар, а 1/3 от децата до 9 години в България са консумирали поне веднъж такава напитка, даде нов пример зам.-здравният министър, а Кукушева изрази съмнение, че има такава рецептура.
Мисля, че събираемостта на данъка ще е нула, каза Кукушева. По наши данни в Унгария първата година събираемостта е 13%, добави тя. Шарков пък даде число на събираемост в Унгария от 63%. Припомняме, че здравното министерство планира данъка да влезе от 1 юли догодина.
