Над 500 роми от сливенското село Сборище, сред които и около 100 деца, вече от една седмица живеят и работят при нечовешки условия на полето сред черешовата плантация в бобовдолското село Шатрово, пише 4vlast-bg.
„Живеем като роби. Плащат ни по 0,32 лв. за кг. череши. Сами си сглобихме найлонови навеси, мръзнем, студуваме. Няма бани, тоалетни тук. Вчера бяха сглобени 2-3 тоалетни, след като дойдохте в петък. Тук течаща вода няма.“, разказаха те. Найлоновите палатки са разположени на няколко лагера, а мястото е превърнато в истинско сметище. „Недейте да ни снимате.“, викнаха други: „Дошли сме от толкова далече, за да не умрем от глад. 32 ст, 32! Кой ще ни даде повече, за да се оплакваме? Никой. Чули сме, че хората работят така в Бразилия и други далечни страни, където има закони за изкореняване на робството. От тук по- голяма робия няма. Не ни снимайте, само може да ни навредете и да останем и без тези 32 ст за килограм.“ В лагера тръгна брожение. Ромите се караха едни с други. „Да се върнем гладни у дома ли? Да дойде полицията? Какво добро ни чака?“, питаха те. В лагера на черешоберачите има и много малолетни и непълнолетни. Всички те са с родителите си и помагат. Най- страшното е, че на мястото пълзят и влечуги.
„Огромни смокове се вмъкват в палатките. Онзи ден пищяха няколко деца. Змиите са по 2 м. Усойници ухапаха няколко жени. Дърветата са хлъзгави от непрестанните дъждове. Черешоберачите падат постоянно. През годините има доста хора с изпочупени ребра. Има и починали. Тук няма медицински център или лекар. Най- близкият спешен център е на около 20 км в Бобов дол и в Дупница. Докато пристигне линейката, ако се случи нещо, човекът може и да си отиде.“, споделят те.
Шефът на кооперацията Благой Благоев обеща по телефона да направи изявление и покани екип на „4Власт“ в административната сграда на кооперацията. При пристигането ни обаче той не се яви.
Вместо това изпрати петима мъже, сред които бившият кмет на селото Румен Йорданов, който се представи за член на Управителния съвет. Същият слезе от джип и с нападателна стъпка и нетърпящ възражения тон изсипа закани за саморазправа срещу екипа. „Веднага спрете снимките, напуснете мястото. Едни хора вас на времето не можаха да ви озаптят, но ние ще го направим.“, каза той.
Бивши бригадири в Шатрово, които пожелаха имената им да не бъдат цитирани, заявиха, че политиката на работа в кооперацията представлява директно посегателство над човешкото достойнство и здраве. Хората са лишени от здравни грижи и всякакви хигиенни условия при наличието на пандемия от коронавирус.
„Моля ви, свалете записите, защото имам директна заплаха за живота си. Те могат да направят всичко, да запалят колите ни, къщите ни. В тази кооперация се въртят над 2 млн. лв. Те се разпределят между два рода. Там родственици са касиерки и главни счетоводители. Хората в селото са бедни, възрастни, те се задоволяват с трохите, които им подхвърлят шепата членове на Управителния съвет. Мога да предоставя списък на хората, пребили се след падане от черешите, за които никой не се е погрижил. Да, има и починали. Но по- добре да не говоря, защото никой няма да си помръдне пръста. На мястото няма и охрана. Има може би едно момче, което е родственик на ръководството на кооперацията. А преди време лагерите се охраняваха от жандармеристи, имаше тоалетни, лекари. Никога хората не са били в тези условия и никога не са получавали за труда си по 32 ст за кг.,“, съобщи жител на селото.
По телефона в петък миналата седмица Благой Благоев беше категоричен: „Охраната ни се състои от 4-ма човека, те са възрастни, но са на трудови договори. Не са роднини на никой. Не е вярно, че касиерката и счетоводителката са роднини. Не е вярно, че жената на кантара е касиерка на кооперацията. 200 души са тук, не са 500. Те сами са избрали да са тук. Нямат трудови договори, нямат осигуровки. Ние нямаме пари, за да им осигурим жилища. 130 000 лв. субсидия получаваме от Министерство на земеделието. Приходите стигат до над 1,5 млн. лв., но от тях разходите поглъщат над 1,1 млн. лв. Парите отиват за семена, за гориво, препарати. Освен череши имаме пшеница, ечемик, слънчоглед, сини сливи. 360 дка са сливите. От посевите прибираме по 400 000 лв., но нямаме пари.
Моята заплата е от 1000 лв. Клюки се носят, че членовете на Управителния съвет караме коли за по 30, 40, 100 000 лв. Не е вярно, моята кола е скромна, имам ауди. Другите имат джипки, колите са от порядъка на 7000 до 13 000 лв. Членкооператорите са около 480-500 души, раздаваме дивиденти от 60 000 лв. и 600 т пшеница. За първите четири дни на кампанията, която започна миналия понеделник, сме набрали 140 т череши. На 1 дка плащаме на всеки членокооператор 100 кг рента и 10 лв. дивидент от печалбата. Искам да пишете хубави статии. Ние редовно пускаме при вас всички съобщения. Това е поминъкът на населението. Нашият поминък. Ние не сме богаташи. Не е вярно, че членовете на Управителния съвет имат магазини в Дупница. Дори и да имат, не са от пари, изкарани тук. Тук е мизерия и всички пари отиват за производство. Сключили сме договор с румънска фирма, която изкупува череши. Румънците идват с тирове и товарят черешите на цена от 1 лв. за кг. В петък цената падна на 80ст. Качеството на черешата се влошава заради дъждовете, плодът се пука от влагата. Това е начинът в България, по който се прибира реколтата. На който не му харесва, да си ходи. Тук няма робски труд. Това е правителствената политика, малко са субсидиите, програмите пропаднаха.“
Снимки може да видите в сайта на 4vlast-bg - ТУК.
