Велики петък е най-тежкият ден за Божия син Иисус Христос. Той бил разпитван, вменили му вина, а римският наместник Пилат Понтийски, подстрекаван от тълпата, която ревяла "Разпни Го", му издал тежка присъда.
Разпети петък е и най-тъжният за всички християни. Иисус трябва да отговаря на подстрекателските въпроси на Синедриона, за да бъде обвинен в богохулство и съден според юдейските закони. След като не успяват с тази стратегия, съдиите Го обвиняват, че се е нарекъл Цар юдейски и подготвя бунт срещу римското управление на провинция Юдея. Така те Го предават на съд на римския легат в провинцията Пилат Понтийски. Той също смята обвиненията за неверни и предлага да Го освободи, но тълпата, която се е събрала пред двореца му крещи: "Разпни го, разпни го". Това е същата тази тълпа, която в неделя е скандирала в екстаз "Осанна, Осанна".
Пилат си измива ръцете, за да не падна кръвта на Христа върху него и Го предава на войниците. За присмех те възлагат на главата Му трънен венец вместо корона и Го повеждат към Голгота - лобното място за разпъване на кръст на разбойниците и враговете на империята.
Нарамил тежкия кръст, с изранени нозе и обляно в пот и кръв лице, Иисус поема последния си път към хълма Голгота. Състрадателната Вероника изтрива лицето Му с кърпата си и я хвърля върху керемидите на оградата покрай, която минават. Така се появяват първите неръкотворни образи на Спасителя - "Свети Убрус" /"Светото покривало за глава"/ и "Светата Тигла" /от латинското тегула - керемида/.
На лобното място Христос е прикован към Кръста и разпнат между двама престъпници. "Беше третият час и Го разпнаха. Имаше надпис за вината Му: Цар юдейски. С Него разпнаха и двама разбойници, единият отдясно Нему, а другият отляво. И се сбъдна Писанието, което казва: " и към беззаконници бе причислен" /Марк, 15:25-28/.
Днес стотици хора отиват на църква, за да минат под плащаницата – символ на тази, с която е било покрито тялото на Христос след разпятието.
При изнасянето на Плащаницата се спазва и специален ритуал. Певецът застава пред северната врата на Св. Олтар и започва бавно да пее първата стихира, а след него върви свещеникът и други църковнослужители, които носят Св. Плащаница, обикалят три пъти около разпятието и приготвената маса (кувуклия) и слагат плащаницата на масата.
Според представите на мнозина минаването под масата се прави за здраве, късмет и опрощаване на греховете. Църквата обаче счита тези тълкувания за неправилни. Християните идват в храма и носят цветя така, както се отива на погребение на близък и скъп човек. Пристъпват с молитва към издигнатия гроб на Христос и благоговейно се покланят на изображението, а след това целуват последователно Христовото Тяло извезано на Плащаницата, Евангелието и Кръста и полагат цветята. Навеждат се и преминават под издигнатото място, като по този начин изразяваме нашето преклонение, смирение и скръб пред гроба Господен, но също и благодарност за изкуплението което ни дари Спасителят. После отново се покланяме пред издигнатия голям Кръст, изображението на св. Богородица и св. Йоан Богослов и ги целуваме.
Свещеникът ни дава цвете за благословение и духовна утеха символ на надеждата и вярата, че още малко и гроба ще остане празен и Христос ще Възкръсне. Отнасяме цветето в дома си и го поставяме над иконите, за да ни напомня, че очакваме великия ден.
В този смисъл минаването под масата не от суетна вяра за здраве, късмет и прощаване на греховете, а водени от чиста и силна вяра се покланяме на Христовия гроб.
В този ден от Страстната седмица постът е особено строг – църквата повелява да не се яде и дори да не се пие вода.
На Велики петък не се служи Света литургия, а се четат или пеят Велики часове. Вечерта в храма се припомнят и съпреживяват страданията на Христос, смъртта и погребението му.
