В първата част на материала ни, посветен на съдбата на Радио България, представихме крайно противоречивата ситуация относно бъдещето на една обществена медия, която би трябвало да е връзката между българите в чужбина и държавата, както и да помага за укрепване на българската национална идентичност. В следващите редове ще научите как реагира държавата и как факторът "пари" за бъдещето на радиото всъщност изглежда по-различно зад кулисите.
Колко струва националната сигурност?
Според източници на Actualno.com буквално два дни преди да му свърши втория мандат начело на БНР, бившият директор на националното радио Валерий Тодоров подписва договор с "Българска издателска компания" АД за разработка, развитие и поддържане на интернет портала на БНР – bnr.bg. Потвърждение за сключения договор има в сайта на Агенцията по обществените поръчки. Съгласно официалната информация от средата на 2013 година до 9 март, 2016 година, по този договор са изплатени 440 880 лева с ДДС, като общата сума е 441 600 лева. Борил Караиванов, бивш служител на BSH – предишната компания, която се е грижила за разработката и поддръжката на портала bnr.bg, заяви пред Actualno.com, че за 10 години разработка и поддръжка на интернет портала на БНР сумите, изплатени към BSH, дори не се доближават до тази цифра. По думите на г-н Караиванов, в периода 2004 – 2014 година общата сума за два дизайна на bnr.bg плюс поддръжка е била под 350 000 лева. BSH не участва в обществената поръчка за портала на БНР, спечелена от "Българска издателска компания" АД. Самата "Българска издателска компания" АД може да се похвали с множество спечелени обществени поръчки – както от държавни, така и общински структури.
Затриването на Радио България – с процедурни хватки?
Източници на Actualno.com разказаха, че в момента сегашният директор на БНР Александър Велев действа по следния начин с Радио България – предлага на работещите там да напуснат с обезщетение от между 4 и 6 заплати. Средната заплата в радиото е около 600 лева. Подозренията сред протестиращите в Радио България са, че по този начин Велев иска да накара някои техни колеги да си тръгнат и след това да се освободи по-лесно от другите, без да му се налага да се съобразява с чл. 333 от Кодекса на труда, по който при определени обстоятелства трябва да се иска съгласие на съответната синдикална структура за освобождаване от работа. В публикувано на сайта на Съюза на българските журналисти (СБЖ) становище пише, че тези служители на Радио България, които откажат да напуснат доброволно, са предупреждавани, че така или иначе ще бъдат съкратени при закриването на радиото, но няма да получат допълнителни заплати и обезщетения. Всъщност в момента няма действащ колективен трудов договор за служителите на Радио България, тъй като срокът не предишния изтече, а по новия преговорите още не са завършили.
Реакцията на държавата
На 14-ти и 15-ти юни две парламентарни комисии обърнаха внимание на случващото се – Комисията за политиките за българите в чужбина и Комисията по културата и медиите. След тези разисквания и по настояване на депутатите от всички парламентарни групи, които членуват в комисиите, както и на различни представители на изпълнителната власт ще има широко обществено обсъждане, в което да участват съсловни организации и представители на българските общности в чужбина. Тази дискусия следва да е основа за бъдещето на Радио България, защото консенсусът между държавен орган и работещи в медията е, че радиото е инструмент за осъществяване на външната политика на България, особено на Западните Балкани. Специално изявление в защита на радиото направи и президентът Румен Радев.
Един от най-важните въпроси, отправени към Александър Велев на изслушванията, беше как така от пет години Радио България не се излъчва ефирно, а получава пари от държавата по лиценз, който предполага точно такова излъчване, а не интернет разпространение? Точно този факт повдигна и въпроса дали е възможно да се възстанови излъчването на радиото на къси вълни, но конкретно предложение и решение евентуално може да има в бъдеще. Отбелязано беше и, че България е една от малкото държави в ЕС, в които има покритие в много големи области на чужди радиа, излъчвани от съседни държави.
Освен това, по време на изслушванията самият Велев изказва някои крайно нелепи аргументи за съдбата на Радио България. По думите му се оказва, че през декември 2016 година той е спрял арабската секция на радиото, защото единственият арабист, работещ там, се разболял и нямало кой да го замести. А посещенията в тази секция изобщо не са малко, както личи от моментната снимка, приложена по-долу, като петият най-четен материл на арабски език е: "Welcome to Bulgaria?", в който се обяснява какви са условията за пребиваване в страната ни.
Междувременно работещите в Радио България поискаха с официално писмо уволнението на Александър Велев, тъй като не вярват, че той е способен и иска да предложи истинска реформа.
В крайна сметка пътят пред Радио България се очертава като дълъг и сложен. Факт е, че генералният директор на БНР е основният фактор, решаващ какво ще се случи, но е факт и, че общественият натиск накара държавата да погледне какво се случва с един от инструментите, които всъщност правят България държава – все още.
