Идеята, приета в края на работатата на 48-мия парламент за изчисляване на размера на минималната работна заплата като 50% от средната брутна заплата за период от 12 месеца назад, срещна отпор от страна на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) и национално представените работодателски организации. Това каза във Варна председателят на АИКБ Васил Велев.
ОЩЕ: Решено: Парламентът прие увеличение на минималната работна заплата
"Решението на НС противоречи на конвенция 131 на Международната организация по труда (МОТ) за минималните заплащания, както и на съответната европейска директива. Затова от АИКБ ще оспорят решението както пред Европейската комисия, така и пред МОТ", коментира Велев.
По думите му подобен механизъм на фиксиране на МРЗ е вреден за икономическия растеж и е в полза на мързеливи и неквалифицирани работници. "Още повече, че има различия в средните заплати в София и останалите области, а разликата в средната работна заплата на най-скъпоплатените и най-ниско платените сектори е четири пъти", обясни той, цитиран от БТА.
Съгласно идеята на народните представители в Кодекса на труда се въведе механизъм за определяне на МРЗ. Инициатор бяха от групата на БСП, зад нея застанаха още ГЕРБ и ДБ. Одобреният на второ четене текст гласи, че МРЗ за всяка следващата година ще се определя до 1 септември на база 50% от брутната работна заплата между 1 юли от предишната година и 30 юни на годината, в която се прави изчислението.
Механизмът трябва да започне да действа от началото на 2024 г.
ОЩЕ: Нинова: Въпросът за редовен кабинет и за бюджет стои все по-остро (ВИДЕО)
