В днешното издание на „Видимо и невидимо: Балканите“ историкът д-р Евлоги Станчев разговаря с Николай Кръстев, журналист и експерт по проблемите на Западните Балкани и за общественото напрежение, натрупало се в Сърбия.
Формалната причина за избухването на многохилядните протести беше трагедията от 1 ноември, при която срутване на наскоро реставрирана козирка на жп гарата в Нови Сад уби общо 16 души. Това беше повод местното общество да постави на дневен ред не просто очевидната корупция конкретно в областта на строителството и инфраструктура, а въобще цялостната дългогодишна ерозия на държавата и нейните институции. Още: „Азов“ не са нацисти – фронтовият дневник на една българка в Украйна (ВИДЕО)
"Те не искат повече да живеят в режима на Вучич", заяви Кръстев, подчертавайки, че основното им искане е завръщането към нормалността в държавното управление. Протестиращите се противопоставят на всеобхватната корупция, която прониква в инфраструктурни проекти, в администрацията, в съдебната власт – и която, както показа трагедията в Нови Сад, буквално убива.
Протестът е и реакция срещу персонализацията на властта – един президент, който, макар и формално ограничен от парламентарната система, изземва функциите на всички институции. Гражданите настояват прокуратурата да действа независимо, институциите да поемат отговорност, а обществото да знае истината – кой е строил, кой е надзиравал, и защо трагедията е била възможна.
Експертът споделя, че в проведените разговори на Вучич с Урсула фон дер Лайен и Еманюел Макрон, темата за младите хора, протестиращи вече пет месеца в Сърбия не е била спомената. “ЕС трябва да възприема Сърбия и Западните Балкани като едно цяло и като една необходимост за всичко това, което става в нашия регион, защото русия има особен интерес този регион да бъде разделен, да създаде напрежение в него и да създаде очакване че Европейският съюз не се интересува от Западните Балкани, не се интересува от Сърбия и така да налее вода в мелницата на пропагандата в Белград, а и тази в кремъл разбира се, без никакво съмнение, че тяхното място е до, както те казват, до „братска русия“ и тази която винаги им е помагала и която винаги иска да бъде с тях, по исторически причини.“
„Ветрилото“ от протестиращи е много широко и разнообразно – млади хора, техните преподаватели от университетите и от гимназиите, но също и хора с прокремълски възгледи, които са недоволни от управлението на Вучич. „Не малка част от протестиращите са именно такива, които носят руски знамена. На протестите няма да видите обаче европейски знамена, няма да видите и знамето на ЕС, но руското знаме ще го видите, както може би знамето на Беларус, което е наистина заслужаващо анализ и плашещо от друга страна.“, казва Николай Кръстев. Още: Изкуството като антидот срещу фалшивата реалност (ВИДЕО)
„Всъщност, от една страна русия защитава Александър Вучич, но от друга страна пък нейните по-крайни привърженици са на улиците в Белград. Русия играе на не една, а на няколко карти в даден регион, особено пък тук на Балканите, така че никога да не бъде в губеща позиция. Много е важно да бъде споменато, защото в Сърбия обществото е заразено с руския национализъм и с руския проект „Сръбски свят“ на Балканите. В този смисъл русия прави много категорични крачки за да дестабилизира Балканите, да направи проблеми в нашия регион и да отвори своеобразен втори фронт. Те не случайно винаги са говорили, че могат да използват казуса с Косово за да отворят въпроса в Източна Украйна с двата украински региона Донецк и Луганск, с Крим разбира се, макар че няма нищо общо едната с другата логика, процесите бяха различни.“, припомня журналистът.
Целият разговор на Евлоги Станчев и Николай Кръстев гледайте във видеото.
