В началото на ноември Барометър България отчете настроенията в българското общество спрямо най-често обсъжданите в момента външно- и вътрешнополитически теми със стандартизирано телефонно интервю, в което зададохме три въпроса. Преобладаващото мнение е, че е необходима все по-твърда политика спрямо Република Северна Македония, отчита се умерена подкрепа към мерките срещу коронавируса, но при затягане на контрола и дисциплината. По отношение на електоралните нагласи – оценката на избирателите към основните играчи на политическата сцена остават без значителна промяна спрямо последното проучване на Барометър България през октомври.
1. Одобрявате ли действията на правителството за налагане на вето Република Северна Македония за започване на преговори за членство в Европейски съюз?
Огромна част от анкетираните (81,1%) категорично заявяват, че страната ни трябва да подкрепи съседите ни за еврочленство само и единствено, ако Северна Македония признае общите си исторически корени с България. На база проучването може да се каже, че обществото ни е уморено от дългогодишната антибългарска кампания и не е склонно на повече отстъпки, независимо от причината за тях – сантименталност или геополитически интерес. За 9,1% не е приключен и въпросът за езика, говорен в Северна Македония – според тях подкрепа за членство в ЕС може да бъде дадена едва след като Северна Македония признае връзката му с българския език.
Много малък е делът на крайните и категорични мнения – 4,9% отказват подкрепа при каквито и да било условия, докато 2,9% са на диаметрално противоположно мнение, че България безусловно трябва да подкрепи съседката си в нейната европейска интеграция.
2. Смятате ли, че в България се прилагат адекватни мерки за овладяване на разпространението на COVID-19?
За повече от половината от анкетираните мерките, въведени от държавата в борбата с COVID-19 са адекватни сами по себе си, но все пак е нужно повече, за да са ефективни – 32,8% смятат, че проблем има в личната дисциплина, а за 27,2% отговорните органи не упражняват необходимия контрол. На фона на нарастващия брой заразени и недостиг на болнични легла и медицински персонал, 24,9% смятат, че са нужни още ограничения, за да се овладее темпът на заразата. За 11% обаче наложените рестрикции вече са прекалени – било заради икономическия им ефект или заради усещането за ограничаване на личната свобода.
Трябва да се отбележи, че коронавирусът е тема, която много сериозно вълнува обществеността в момента, и делът на тези, които нямат мнение, е изключително малък – 4,1%.
3. Ако днес се провеждат парламентарни избори, за коя политическа сила бихте гласували?
В началото на ноември политическите нагласи на анкетираните не търпят съществена промяна. ГЕРБ запазват лидерското си място с 20,5%. След отшумяването на протестите и временното мобилизиране на силите си БСП отбелязва спад (13,2%) и отново нараства разликата между първите двама в политическото съревнование.
ДПС (7,5) и ОП (7,3) са с почти изравнени сили, като в момента патриотите печелят подкрепа с позицията си по отношение на подкрепата на България за Северна Македония за членство в ЕС и нарастващото напрежение и терористични атаки в Ница и Виена на верска основа, извършени от мигранти. Това са теми и въпроси, които отдавна се повдигат от ОП и фокусират вниманието на по-националистически настроените избиратели, както и тези, които подкрепят традиционните ценности.
Следва да се има предвид, че ГЕРБ, БСП, ДПС и ОП - заемащи мястото на първите четири партии, са с ясно изразен и доказан в избори твърд електорат, който слабо се влияе от конюнктурни политически нагласи. Големият въпрос при тях (с изключение на ДПС) е реалната изборна кампания и каква част от прилежащата им периферия ще успеят да активират. Това ще обуслови и окончателните им изборни резултати.
Няма динамика в нагласите към партията на Слави Трифонов „Има такъв народ“ – 3,7% от избирателите биха го подкрепили при избори, като няма и промяна и в профила им – млади хора и от малки населени места.
За Демократична България изявяват желание да гласуват 3,1% от анкетираните.
Нараства броят на колебаещите се (8,8%), които имат потенциал да разместят подредбата при избори. Увеличава се делът и на тези, които категорично отказват да гласуват (30,2%).
До регистрацията на изборните листи за редовните избори, които са през месец март 2021 г., остават приблизително три месеца. Въпреки това като цяло изборите все още не са във фокуса на българското общество.
