Българите, които работят в чужбина, са основно над 30 години, със средно образование, от бедни региони като Северна или Южна България. Това сочи проучване на Главна инспекция по труда по трансграничния проект „Сътрудничество за достойни условия на труд“ („Cooperation for decent work“), финансиран от Фонда за двустранни отношения по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Норвежкия финансов механизъм 2014 – 2021.
Цялото изследване може да бъде видяно тук или в сайта на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (ИА ГИТ), в секцията „Дейност“, рубрика „Проекти“, подрубрика „Проект DFPO-1.002-0002-C01 „Сътрудничество за достойни условия на труд“ https://gli.government.bg/bg/taxonomy/term/508 Публикувано е към Цел № 6 „Извършване на национални социологически проучвания по въпроси, свързани с недекларирания труд и работата в чужбина“.
Според проучването 11 области у нас са най-големите „донори“ на работна сила. Данните показват, че над 5 на сто от населението на Видин, Враца, Габрово, Кърджали, Кюстендил, Ловеч, Разград, Сливен, Смолян, Търговище, Хасково е заминало зад граница през последните 10 години.
Основната причина за работа в чужбина, според проучването, е заплащането. Близо 96 на сто от трудовите мигранти очакват по-високи заплати от тези в страната ни и се надяват да натрупат спестявания, които ще им помогнат в бъдеще. Любопитното е, че тази мотивация не зависи от образование, материално положение и населено място.
В чужбина работят хора на всякаква възраст – от 18 до 55. Преобладават обаче активните българи над 30 години според данните. От гледна точка на пола мъжете преобладават в съотношение 53% към 47%, но делът на жените постепенно нараства с повишаване на възрастта, като при възрастовата група 46 - 55 години те вече доминират.
Предпочитаните държави за полагане на труд през последните пет години са основно държави от ЕС. Водещи са Германия, Испания, Италия, Нидерландия, Гърция, Белгия, Австрия, Франция и Чехия.
През последните години делът на хората, които заминават зад граница бележи тенденция на спад. Като част от причините за това се посочват наложените ограничения покрай коронавируса и рецесията в Европа в резултат на пандемията и на войната в Украйна.
