Всеки човек обича шоколад. Някои похапват повече, други по-малко, но никой никога не пропуска възможност да подразни небцето си. Радваме се на изключително голямо разнообразие шоколадови изделия, а годишно се провеждат множество конкурси и състезания за шоколадови скулптури.
Най-ранните сведения за употреба на какао и шоколад идват от Централна и Южна Америка, където стритият прах от какаовите шушулки е имал множество приложения – в кулинарията, медицината и дори в извършването на тайнствени ритуали.
По време Индустриалната революция в края на 19в., когато били измислени всевъзможни изобретения, производството на какао и шоколад станало по-лесно и по-бързо. Качеството на създавания продукт също се увеличило значително, а технологията за изработване на фин шоколад не спира да се усъвършенства и до днес. Шоколадът се превърна в един от най-популярните видове храни в света и по този повод днес празнуваме неговия световен ден.
Малко хора обаче са запознати с актуалните проблеми в шоколадовата индустрия и връзката й с детския труд.
Наскоро изследователи са открили, деца жертви на трафик в западните африкански какаови ферми, които са принуждавани да работят без заплащане. Аби Милс, директор на Форума на международните трудови права, казва: "Всяко изследване, проведено някога в Западна Африка показва, че има трафик на хора, който се случва постоянно, особено в Кот д'Ивор.", съобщи сайта Foodispower.org.
В Западна Африка какаовата реколта се отглежда предимно за износ, за пример 60% от приходите на Кот д'Ивоар идват от какаото. Но както производството на шоколадови изделия е нараснало през последните години, така и търсенето на евтини какаови зърна. Като цяло какаовите фермери печелят по-малко от 2 долара на ден, което е под линията на бедността. В резултат на това, често прибягват до използването на детски труд, за да могат да запазят конкурентните си цени.
Децата в Западна Африка са заобиколени от изключителна бедност, за това започват да работят в най-ранна възраст. Някои деца се съгласяват да отидат в какаовите ферми, защото се нуждаят от работа и трафикантите са им казали, че работата е добре платена. Други деца, обаче са продадени от собствените си родители на трафиканти или на собственици на земеделски стопанства. Често трафикантите отвличат малки деца от съседни африкански страни, за да работят в какаовите ферми. Повечето от децата, които се трудят в какаовите ферми са на възраст между 12 и 16 години. Някои от тях работят само по няколко месеца, докато други остават цял живот във фермите. Инструментите, с които децата боравят по време на работния ден са мачете и триони, с които да режат шоколадовите шушулки, когато са се покатерили на някое дърво. След което събират шушулките в чували, тежащи по около 100 кг и ги носят върху гърбовете си.
Към днешна дата е постигнат напредък по отношение намаляване и премахване на детския труд в какаовата промишленост на Западна Африка. Индустрията се е съгласила да работи за премахването на това, което Международната организация на труда (МОТ) нарича „тежки форми на детски труд“.
Освен експлоатацията на детския труд съществува и друг проблем, които поставя производството на шоколад в риск.
Около 3.5 милиона тона како се произвеждат всяка година. Но има вероятност за повече от пет милиона малки семейни ферми, които отглеждат 90% от световното производство на какао, да останат без поминък. Въпреки че цените на какаото са променливи и се влияят от много фактори – метеорологични условия, вредители, болести, политическа нестабилност в страните производители, дори и да се покачват, малките производители не получават справедлив дял. Земеделските производители в Западна Африка са склонни да получават само 3.5% до 6,4% от крайната стойност на шоколадово блокче, в зависимост от процента съдържание на какао. Това е катастрофален спад в сравнение с 16% от края 1980г. За разлика от това, при фирмите производители на шоколадови изделия, този дял се е увеличил от 56% на 70%
Изплащаните ниски суми не помагат на земеделските производители от бедните райони да произвеждат повече, тъй като те използват остарели методи за отглеждане на какаото и не разполагат с ресурси да инвестират в торове или в замяна на застаряващите дървета. Малките производители на какао обикновено са неграмотни фермери, които заедно с какаото отглеждат основни култури за осигуряване на доходи, с които да плащат такси за обучение, медицински сметки и да покриват другите си нужди. Техните общности имат лоши образователни и здравни услуги и не разполагат с канализация и електричество. Осигуряват водата си от комунални кладенци.
Тъй като цените на храните и другите разходи се покачват, а приходите са малко, много фермери ще изоставят какаовата индустрия. Много от децата им не виждат бъдеще в производството на какао или искат да се преместят в по-голям град с надеждата да си намерят по-лесно препитание. Средната възраст на какаовите земеделски производители в Западна Африка е 51 години, което води до сериозни опасения за дългосрочната устойчивост на доставките в световната индустрията: няма какаови фермери = няма шоколади, предаде The Guardian.
