Отчита се положителна тенденция по отношение на опазването на околната среда, съхраняването на природата и намаляването на замърсяването през 2014 г. Тази тенденция продължава и с мащабните инвестиции, които бяха извършени в сфера на околната среда. Това заяви на пресконференция министърът на околната среда и водите Ивелина Василева, предаде БГНЕС.
Данните, представени от екоминистъра са част от Националния доклад за състоянието и опазването на околната среда за 2014 г., който беше приет от Министерски съвет.
Спрямо доклада през 2014 г. емисиите на фини прахови частици продължават да бъдат рискови, но се отбелязва намаление спрямо 2013 г. Най-голям брой превишения има Видин, Монтана и Ловеч. От друга страна в Перник, Пловдив, Благоевград, София, Добрич, Кърджали и Велико Търново има тенденция за намаление на средния брой на фини прахови частици.
През 2014 г. има нарастване на фините прахови частици спрямо 1999 г. с 63%. Замърсяването от фини прахови частици се дължи основно транспорта и на битовото отопление, което се използва за отопление на хората.
В България няма превишения на емисии на серен диоксид, азотен оксид или амоняк. Само в района на Гълъбово има установени две повишения за серен диоксид във въздуха в рамките на 2014 г. В 22 страни от ЕС има регистрирани норми за превишения на фините прахови частици.
За България средната годишна температура за 2014 г. е била 12,3. 2014 г. е една от 13-те най-топли години за периода 1988-2014 г.
Относно емисиите на парникови газове, през 2000 г. нивата на емисии на парникови газове на човек от населението са били най-ниски - 7,1 тона въглероден диоксид еквивалент. 75% от генерираните парникови газове са в резултат от дейността на сектор енергетика, следван от селското стопанство (9%), на трето място са сектор отпадъци и индустриални процеси с по 8% принос към парните емисии.
За създаване на брутен вътрешен продукт на стойност 1000 лв. има намаляване от 2,6 тона въглероден диоксид, еквивалент за 1999 г., през 2014 г. те достигат до 0,69 тона въглероден диоксид еквивалент за създаването на БВП от 1000 лв.
През 2014 г. наличните пресни, възобновяемите водни ресурси са с около 8,3% повече спрямо 2013 г. и с над 17% спрямо нормата 1981-2014 г. Възобновяемите водни ресурси на България се оценяват на 101 млрд. кубически метра, което поставя страната в относително благоприятно положение спрямо други европейски страни. България е на 8-мо място в ЕС по възобновяеми пресни водни ресурси.
Посредством групови селищни водоснабдителни системи е осигурен достъп до питейна вода на 99,3% от населението на страната (2014 г.). По този показател България е в благоприятно положение спрямо някои други европейски страни. Нараства делът на населението, свързано със селищни пречиствателни станции за отпадъчни води – от 41% през 2005 г. на 56,8% през 2014 г. От друга страна, към края на 2014 г. без пречиствателни станции са 32 града с над 10 хил. реален брой жители и 117 града от 2 хил. до 10 хил. реален брой жители.
96,8% от зоните за къпане отговарят на задължителните изисквания и са с отлично или добро качество, 77,% отговарят на добро качество. Ивелина Василева обясни, че има тенденция за подобрение в последните години, като изрази надежда, че през 2016 г. резултатите да са още по-добре.
През 2013/2014 г. Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие за първи път функционира в пълния си обхват – проведени са теренни наблюдения на 697 вида на определени за целта места за мониторинг. До края на 2014 г. Министерският съвет е определил 340 защитени зони (353 на брой, но 13 са с обща граница по двете директиви) от мрежата „Натура 2000”, покриващи общо 34,4% от територията на страната.
Данните от измерванията на шумовите нива през 2014 г. показват, че регламентираните допустими шумови нива са превишени в 72% от контролните пунктове в страната. Относителният дял на пунктовете с превишени нива не е променен сравнение с 2013 г.
Динамиката на здравословното състояние на горите показва, че за периода 2005-2014 г. няма превишения на допустимите норми за обща киселинност. Обезлистване-преобладават здрави и слабо увредени дървета, които са близо 74%. 916 горски хектара са засегнати от горски пожари за 2014 г. Като пожарите от мълния са по-малкият процент, а останалите пожари са причинени главно от човешко бездействие.
