Българските посолства и консулства в чужбина ще започнат да вземат биометрични данни (пръстови отпечатъци, снимка, подпис, ирис и глас) от кандидатите за българска виза.
Тези нови действия на дипломатите са регламентирани в промените на закон за чужденците в Република България, предложен за обществено обсъждане. След две седмици той ще влезе за гласуване в Министерския съвет, а оттам - в парламента, съобщава „Труд”.
В поправките изрично е записано, че биометрични данни ще бъдат събирани и за издаване на краткотрайни визи. Досега посолствата ни не са събирали такава информация, тъй като не е имало законов регламент, поясниха дипломати.
Идеята е да се въведе и много по-строг контрол при установяване на целта на пътуването, документи за място на престой и други документи, които доказват къде и защо ще бъде чужденецът в страната ни.
Новите промени засягат и лицата, които кандидатстват за визи за дългосрочно пребиваване на основание, че ще правят бизнес в България. За тях се въвежда изискване да разкрият поне 10 работни места за български граждани. Служителите трябва задължително да бъдат наети на пълен работен ден и на трудов договор. Това задължение засяга всеки съдружник чужденец в бъдеща фирма. Така, ако съдружниците са трима, ще трябва да бъдат наети на работа 30 българи. По този начин се намалява възможността от злоупотреба с правата, които законът дава на чужденците, желаещи да се установят трайно в страната, пише в мотивите на законопроекта.
Създава се възможност за определени категории лица, а именно - тези, които пребивават в България по силата на установен безвизов режим, да могат да кандидатстват за виза за дългосрочно пребиваване, без да се налага да напускат страната.
Предложени са промени и при обжалването на отказите за издаване на визи. В проекта е записано изрично, че откази могат да се обжалват пред съда само относно тяхната законосъобразност. Така ще се създаде яснота за пределите на компетентност на съдилищата. Тази промяна се очаква да даде добавена стойност и в дейността по предотвратяване използването на територията на България като транзитен пункт за преминаване на лица, които имат намерение да участват или вече са участвали в терористични действия или групи, става ясно от мотивите.
Създава се отново законова възможност, премахната през 2013 г., за продължаване срока на пребиваване на чужденец, който вече се намира в България, но не може да я напусне поради причини, за които той не носи отговорност.