Жена, която се грижи за болното си дете остана без дом заради пожар. Тя и дъщеря й живеят в една стая с възрастна баба, за да могат да се справят през зимата.
Със спестените си пари и помощ от цялото село майката е успяла да покрие унищожения покрив на дома си, но се надява да успее да сложи прозорци, за да се върне в него, предаде БГНЕС.
Стара кирпичена постройка приютява три поколения от жените Мехмедалиеви. Севджан, нейната майка и дъщеря й.
Заради малката, няма как – само за нея създавам условия за живот, казва Севджан Мехмедалиева.
Севджан Мехмедалиева е личен асистент на своята дъщеря Хюлия, която страда от психично разстройство и мускулна атрофия. Поредният удар за тях идва през средата на ноември, когато в дома им в село Браничево избухва пожар.
Огънят падаше ей от тука, таванът беше с фазер, оттук падаше огънят, пламъци... Грабнах детето на гръб и на инвалидната количка и на улицата, разказва Севджан.
Огънят обхваща бързо старата сграда заедно с покъщнината. Там е и шевната машина на Севджан, с която тя успява да припечелва допълнително.
Сега сме на 8 часа – 460, пак е нещо. Тъкмо щях да започна да живея добре, колкото и да е, допълва Севджан.
С пари от роднини и помощта на хора от селото и кметството Севджан успяла да закърпи покрива на къщата. Но средствата свършили дотам. Сега успява да изкара месеца с вересии в местния магазин. И не престава да си мечтае за своя дом.
Дано поне прозорци да имаме, викам – лека полека, ще започна.
В двора си Севджан има градина. Ползва я както за зимнина, така и за терапия за дъщеря си Хюлия.
Трябва да успея, за да мога да се грижа за нея. Аз съм уморена, много уморена – безсънни нощи, сама за нея се грижа, казва Севджан. А надеждата за завръщането си поне засега Севджан вижда в помощта от добри хора.
