Агенти на "Държавна сигурност" (ДС) в българския парламент излязоха и поискаха оставката на този ръководител на служба „Военна информация”, който има смелостта да извади най-после 36 000 акта и досиета и да ги предаде на комисията по досиетата. Това каза в Благоевград президентът Росен Плевнелиев, предаде БГНЕС.
Държавният глава присъства на церемонията по откриването на ЛОТ-2 на АМ "Струма" от Дупница до Благоевград.
"Наложеното от мен вето върху закона за служба Военна информация не цели по никакъв начин да обслужи когото и да било, а по принцип. "Военна информация” е служба, която предимно се заминава с информация. В България ние имаме нужда от хора, които разбират от събирането и обработка на информация, да застанат начело на тази служба”, каза държавният глава. Според него голяма част от експертите, ръководители на служби във всички държави-членки на НАТО са всъщност точно такива. "Трябва да си даваме сметка, че не очакваме от генералите в сухопътните войски и ВВС да разбират и от обработката, управлението на информация по най-коректния начин”, обясни Плевнелиев. Според него е крайно неразбираемо, че заместниците на началника на Военна информация могат за бъдат цивилни лица, могат да го представляват, а началника - не може.
Петнадесет дни след гласуването на второ чете президентът върна за ново обсъждане в Народното събрание (НС) разпоредби от Закона за военното разузнаване, приет от парламента на 1 октомври. Според поправките в закона, нарицателно наречен "Анти-Бакалов", директор на служба "Военна информация" може да човек, който има над 10 години стаж в системата за национална сигурност и е висш офицер. След гласуването на текстовете директорът на "Военна информация" Йордан Бакалов подаде оставка. Бакалов бе назначен за директор на служба “Военна информация” на 19 май тази година.
Според Росен Плевнелиев начинът, по който беше изменен законът, е целял да "обслужи съвсем друга кауза". "Ще го кажа в прав текст: аз мисля, че това беше направено с цел да се блокират последните месеци от предаването на досиетата на "Военна информация" към комисията по досиетата. Това беше смисълът да бъде отстранен именно този ръководител на служба „Военна информация”, който пое ясен ангажимент към целия народ, че това, което е написано в закона още преди няколко години ще бъде факт. Агенти на "Държавна сигурност" в българския парламент излязоха и поискаха оставката на този ръководител на служба „Военна информация”, който има смелостта да извади най-после 36 000 акта и досиета и да ги предаде на комисията по досиетата", каза държавният глава.
В Закона за военното разузнаване е разписано, че ръководството на Служба "Военна информация" се осъществява от директор, който се назначава за срок от 5 години с указ на Президента по предложение на Министерски съвет.
През 2012 г. по предложение на Министерския съвет и с указ на президента длъжността директор на служба „Военна информация“ не е включена сред длъжностите, за които се изискват висши офицерски звания. Сега приетата разпоредба на чл. 24, ал. 3 от Закона за военното разузнаване предвижда, че директор на службата може да бъде само военнослужещ на действителна военна служба с висше военно звание.
"Законът за НСО е съгласуван с всички европейски партньори, отговаря на европейските практики и дава необходимите възможности на службата да може да си върши работата и да пази българската държавност”, обясни президентът. Според него няма нито един текст в този закон, който да е отвъд нормалните практики в Европа.
"Бих апелирал към всички, които имат обратното мнение, да проверят какви са правомощията на подобни служби в целия демократичен свят, и дали има нещо, което е в повече, дадено на НСО. Аз мисля, че това, което ние направихме, е за първи път пред очите на народа-пакет от четири законопроекта, за първи път от 25 години закони за тези прословути тайни служби, които досега нямаха никаква законодателна база, на която да работят. Ние изпълнихме обещанието си пред българския народ, казахме-тези служби вече ще работят по правила, и го направихме”, завърши президентът Плевнелиев.
