С края на изтощителната предизборна надпревара и гарантирана победа Барак Обама би имал извинение за малко почивка.
Но той трябва да забрави подобни мисли, тъй като трябва да вложи усилията си в издърпването на Америка от надвисналата "фискална скала", бюджетния краен срок, който може да обърка опитите му да съживи икономиката, които вече се натъкват на сериозни спънки. Избягването на това потенциално икономическо бедствие, което сега е само на няколко седмици разстояние, ще бъде основният приоритет за демократа, който беше преизбран за втори мандат в Белия дом, но той трябва да работи с доминираната от републиканците Долна камара.
"Най-голямото предизвикателство, пред което е изправен президентът, е въпросът с фискалната скала и в по-широк смисъл фискалното здраве на САЩ", казва аналитикът Джеймс Линдзи от Съвета по външна политика. "Ако следващият президент не успее да намери начин за извеждането на САЩ по гладък път на фискална платежоспособност, дългосрочните последици за Америка и нейната външна политика ще бъдат огромни и ужасни", допълни той.
Безработица и крехка икономика, показваща начални признаци на съживяване след четири тежки години, бяха основните притеснения на избирателите. Но републиканците и демократите, заседаващи в Конгрес, чиито нови Камара на представителите и на Сенат се готвят да заемат местата си през януари, трябва да преодолеят различията си за справянето с дефицита на страната до крайния срок 31 декември.
Ако не успеят, тогава въз основа на закон, приет като политически компромис миналата година, президентската администрация ще се сблъска със "скалата" с всичка сила, което ще доведе до автоматични масови съкращения, разделение между разходите за отбрана и разходите за други сектори.
Бюджетното бюро на Конгреса твърди, че мерките за строги икономии могат да свият икономиката с 0,5% догодина и да увеличат безработицата до 9,1% спрямо настоящите 7,8%. Законът, приет през август 2011 г., установява ограничаването на разходите на 1,2 трилиона долара за 10 години от 2 януари 2013 г. и без споразумение правителството ще трябва да съкрати разходите с около 109 милиарда долара догодина.
В същото време пакетът от намаления на данъците, приети или разширени през 2010 г., за да стимулират икономически растеж, и с удължаване на помощите при безработица, ще изтече, което означава, че данъците ще се увеличат значително за повечето американци. Макар да е най-непосредственият проблем, фискалната скала не е единственото предизвикателство пред Обама.
Подозрителната ядрена програма на Иран, която беше оставена на заден план в последните месеци, отново ще излезе напред, особено, ако израелският премиер Бенямин Нетаняху бъде преизбран на изборите в родината си през януари. Обама обеща, че няма да позволи на Иран да разработва ядрени оръжия, а Израел ще продължи да оказва натиск, за да е сигурен, че ще удържи на обещанието си.
Нетаняху призова Вашингтон и международната общност да установят ясни "червени линии" за Иран и без съмнение отново ще отправи подобен призив, особено ако бъде окуражен с нов мандат. Еврейската държава, единствената необявена ядрена сила в Близкия Изток, отказа да изключи възможността за военен удар за предотвратяване на сдобиването от Иран с ядрени оръжия.
Друго надвиснало главоболие е както да се прави в Сирия. Месеците на жестоки боеве, при които загинаха над 36 000 души, главно цивилни, не успяха да свалят от власт авторитарния президент Башар ал-Асад. До момента администрацията на Обама се въздържаше от по-голям ангажимент в Сирия, страхувайки се, че това може да въвлече страната в нов конфликт в момент, когато американските войски се изтеглят от Ирак, а ръководените от НАТО бойни части напускат Афганистан. Но с навлизането на сирийския конфликт в задънена улица и увеличаването на броя на жертвите, без съмнение ще се увеличи натискът за по-твърда американска реакция.
Въздигащ се Китай, който преминава през значителни промени в лидерството, и промените, породени от Арабската пролет, размътила политическия пейзаж в региона също ще са сред водещите приоритети в новия мандат на Обама.
Друг проблем е кризата в еврозоната, въпреки че тук американците са до голяма степен безсилни и ще трябва да оставят Европа да реши как да спаси икономиката си с надеждата, че няма да има последици за САЩ. "Но всичко това е безсмислено, ако не работим заедно тук, у дома", предупреди бившият заместник държавен секретар Уинстън Лорд на семинар в университета Джорджтаун миналата седмица. "Ако не преодолеем тази политическа безизходица и ако не разрешим икономическите си проблеми..., всичко останало, което правим по външната политика е безсмислено. Трябва да направим това, за да затвърдим мястото си като световен лидер", допълни той.
АФП / БГНЕС
