Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) заседава онлайн заседание, под председателството на заместник министър-председателя по икономическата и демографската политика и министър на туризма Марияна Николова.
В точка първа от дневния ред на заседанието на НСТС правителството и социалните партньори обсъдиха проекта на Постановление на Министерския съвет за определяне на минималната работна заплата за страната.
Партньорите обаче не постигнаха единодушна подкрепа за увеличението на минималната работна заплата от 610 на 650 лв. от догодина. Синдикалните организации подкрепят предложението, а работодателските организации – не подкрепят увеличението.От Асоциацията на индустриалния капитал в България(АИКБ) настояват за редица икономически дейности догодина да остане досегашният размер от 610 лева.
От КНСБ и Конфедерация на труда „Подкрепа“ подкрепят необходимостта от увеличение на минималната работна заплата догодина, дори смятат, че то трябва да бъде по-голямо.
Работодателските организации обаче са против административното определяне на най-ниското възнаграждение и смятат, че размер от 650 лева не отговаря на спада в производителността, на брутния вътрешен продукт и на увеличаващата се безработица. Също така смятат, че към момента използваната методология, на основата на която се определя прогнозният размер на минималната работна заплата, остава неясна и непрозрачна.
От Асоциацията на индустриалния Капитал в България излязоха с остра позиция, в която предлагат на правителството и на социалните партньори, в случай че кабинетът реши да наложи размер на минималната заплата от 650 лева, считано от първи януари 2021 година да бъде отложено въвеждането ѝ за застрашените икономически дейности, където тази предложена минимална заплата надхвърля средния осигурителен доход.
Министерския съвет предлага минималната работна заплата за страната от 1 януари 2021 г. да стане 650 лв., което е в изпълнение на Управленската програма на правителството (2017-2021 г.)
Предложеният размер на минималната работна заплата е определен от актуализираната Средносрочна бюджетна прогноза за периода 2020-2022 г., приета с Решение на Министерския съвет от декември 2019 г.
По замисъл на правителството увеличението на минималната работна заплата трябва да допринесе за:
намаляване на подоходното неравенство;
повишаване на покупателната способност и потреблението на най-нискодоходната част от заетите и намаляване на риска от бедност;
повишаване на мотивацията на най-нискодоходната част от работната сила за търсене на работа;
реализиране и задържане на българския трудов пазар;
повишаване на жизненото равнище и намаляване на риска от бедност сред работещите;
Нарастването на минималната работна заплата е част от процеса на конвергенция на доходите, напомнят от правителството.
В точка втора от дневния ред на заседанието на НСТС правителството и социалните партньори обсъдиха проекта на Постановление на Министерския съвет за определяне на условията и реда за изплащане на компенсации на работници и служители, осигурени в икономически дейности, за които са наложени от държавен орган временни ограничения за осъществяването им в периода на обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка.
Целта е да се предостави приоритетно навременна подкрепа за запазване заетостта на работниците и служителите в предприятия, преустановили стопанската си дейност в резултат на пандемията.
Предвижда се за изплащане на компенсациите да кандидатстват работници и служители в неплатен отпуск във връзка с наложени от държавата ограничения за осъществяване на дейността, за която са наети, като лицата имат право на компенсация за не повече от 60 дни.
При продължителност на работния ден от 8 часа компенсацията е в размер на 24 лева на ден за периода на неплатения отпуск на осигуреното лице, като в случаите на непълно работно време размерът на компенсацията се определя пропорционално.
Предвижда се работниците и служителите да предоставят на работодателя си писмена декларация по образец, в която посочват периода за ползване на неплатен отпуск и банкова сметка, по която да се изплащат компенсациите. Заявления се подават в дирекция “Бюро по труда”, като комисия разглежда постъпилите документи в срок от 10 работни дни. Агенцията по заетостта публикува на интернет страницата си информация относно работодателите и броя на техните работници и служители, които са одобрени за изплащане на компенсациите, в срок от 2 работни дни. Сумите за компенсациите ще се изплащат до 5 работни дни след одобрението на подаденото заявление и са допустими за периода от 29.10.2020 г. до 31.12.2020 г.
Очакваният брой лица, които ще получат компенсации при условията и реда на Постановлението, е над 32 500. Необходимите финансови средства за изплащане на компенсациите по Постановлението ще бъдат осигурени от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ чрез финансовия механизъм REACT-EU, като определеният бюджет е в размер на 50 млн. лв.
НСТС не постигна единодушна подкрепа по проекта на Постановление. Социалните партньори подкрепят предложената мярка с изключение на КНСБ.
Членовете на съвета принципно подкрепиха проекта на постановление, но представиха множество забележки и предложения. Един от поставените проблеми бе, че компенсацията е в режим „деминимис“, което я прави неизгодна за много работодатели и поставя под въпрос ефективното ползване на мярката. Друг проблем е изискването за запазване на заетостта на работниците, получавали компенсацията. Според КНСБ, компенсациите не трябва да са обект на постановление, а са необходими промени в законодателството. Например, според Кодекса на труда (КТ) 100% от възнаграждението на работника се дължи от работодателя в случай на затваряне. В тази връзка, от синдиката предлагат да се направи промяна в КТ, която да задължи държавата да компенсира, когато предприятието е затворено по нейно нареждане.
Мария Минчева, зам.-председател на БСК, отбеляза, че поради спецификата на работа на нощните заведения, голяма част от заетите в тях са на 4-часов работен ден, което означава, че компенсацията за тях ще е в размер на 220 лв., което е крайно недостатъчно. Стои и въпросът какво се случва със самоосигуряващите се лица – охрана, музиканти и др., които са свързани с развлекателната част на нощните заведения. Също така, при определянето на секторите в обсега на постановлението трябва да се има предвид, че различните видове заведения (нощни барове, клубове и пр.) са категоризирани/регистрирани по различен начин, т.е. не са под един и същи код на икономическа дейност и има голяма опасност част от тях да останат извън обхвата на постановлението. В тази връзка, препоръчително е да се включат други критерии (освен кода на икономическа дейност) при определянето на предприятията, попадащи в обхвата на постановланието (например, нулев оборот за времето след заповедта на МЗ). Също така, според зам.-председателя на БСК, важно е мярката да продължи да действа и след 1 януари 2020 г., както предвижда проекта на постановление.
В отговор, министърът на труда и социалната политика Деница Сачева, благодари за подкрепата и забележките. „С голяма част от тях съм съгласна, но имаме редица ограничения, с които трябва да се съобразим“, подчерта Сачева. Тя информира, че в процес на подготовка е нов нормативен акт, който да окрупни досега действащите мерки за запазване на заетостта, в т.ч. и обсъжданото в момента ПМС, което до края на м. ноември ще бъде представено за обсъждане на социалните партньори, а целта му е всички подкрепящи заетостта мерки да бъдат обединени в едно общо постановление, в сила от 1 януари 2021 г. Така, според министър Сачева, ще се облекчи работата на Агенцията по заетостта, което ще доведе до ускоряване на процедурите по обработка на заявленията.
В края на заседанието бе решено, по предложение на КНСБ, НСТС да отправи покана към вицепремиера Томислав Дончев за участие в отделно заседание, на което да бъде обсъден проектът на План за възстановяване и устойчивост на РБ, общата финансова рамка, връзката му с оперативните програми и др., тъй като това е въпрос от изключително значение за бъдещето на България.
