Близо 300 000 теста за COVID в лабораториите са направени само от началото на годината, когато България посрещна първите случаи на варианта Омикрон. Това сочи справка в Единния информационен портал.
Бумът на желаещи да проверят дали не са заразени е на 5 януари - 42 хил. души, и на 6 януари, когато са направени над 52 хиляди теста. След масовите празненства в новогодишната нощ без особено спазване на мерките много хора са били притеснени, а други вече са знаели, че са контактни на болни, коментират експерти пред 24 часа. Именно веднага след почивните дни - на 5 януари, бяха регистрирани 6252 нови заразени. Срокът съвпада с инкубационния период на инфекцията, ако е хваната по време на голямото празнуване.
Другият отчетлив тренд при тестването на българина е, че едва 1 на 5 теста е с полимеразно верижна реакция или така наречения PCR тест. 22% от тези 300 хил. са с тази технология, която се счита за златен стандарт в изследването, а останалите 223 хил. са антигенни. Въпреки категоричния съвет на здравните експерти да се правят повече PCR тестове, хората предпочитат бързите и заради това, че веднага научават резултата, и заради цената.
PCR-ът продължава да струва между 80 и 120 лв. - колкото в началото на пандемията преди близо две години. В столични лаборатории най-евтино може да се направи за 80 лв., а най-скъпото е 125 лв., показва справка на 24 часа. Цената варира и според начина на вземане на пробата. В една и съща лаборатория от носа е 95 лв., а от слюнка - 120. В друга разликата е само 10 лв. Най-ниската цена в лабораториите за антигенни тестове е 15 лв., а най-високата - 45. Масово софиянци използват и фургоните пред моловете, където тестът е само 10 лв. Ако желаещ да се изследва за COVID отиде в лаборатория, ще плати 30 лв., но ако се тества на летището, тогава тестът му ще струва 45.
Лаборатории предлагат и “промо” пакети - изследване както за коронавирусната инфекция, така и за грипни вируси. Към цената се добавя и такса пробовземане, която е 5 лв. Средно 2-3 пъти по-евтини са антигенните тестове в аптеките за домашна употреба. В столична аптека евтиният тест е 7 лв., с него се изследва секрет само от носа. От декември се предлагат и пакети, които включват 2 теста за нос, един за гърло и един за слюнка, на цена от 11 лв.
“В аптеките няма как да са много скъпи тестовете. Ако една аптека продава с 15-20% надценка, никой няма да ходи там. Конкуренцията е много голяма, затова няма как да има голяма разлика”, обяснява главният секретар на Българския фармацевтичен съюз Димитър Маринов. По думите му при медицинските изделия няма референтни стойности и както търговците, така и аптеките могат да сложат надценка по своя преценка. В аптеките обаче високите цени биха отблъснали клиентите, обяснява той. “Хората си купуват домашни тестове, ако са били контактни, но нямат симптоми. Това е за тяхно успокоение”, обяснява аптекар. Други така избягват официалното им вписване като заразени и 14-дневната карантина. “Четворните са по-хубави, защото заразата може да е в гърлото, а пациентът, като бърка през носа, няма полза”, съветва фармацевт.
Въпреки разумната цена на теста от аптека, пред лабораториите повече от седмица се вият опашки. За тези пациенти е важно, че ако имат положителен резултат от изследване в лаборатория, ще получат своя зелен сертификат. При установена в домашни условия зараза документ не се издава. Няма статистика колко се тестват вкъщи - у нас няма регистър, в който аптеките да попълват колко теста са получили или продали. През 2019 г. е създадена електронната система СЕСПА към здравното министерство, която следи наличностите на медикаменти в страната. Лекарствата се докладват в Специализираната електронна система за проследяване и анализ на лекарствените продукти.
“Всеки един вносител на лекарства, търговец на едро и всяка аптека ежедневно докладват с какво количество лекарства са започнали работния ден и с какво са приключили. За медицинските изделия обаче няма такава система”, уточнява Маринов. Преди да пуснат продукт на пазара, търговците на едро единствено трябва да уведомят Изпълнителната агенция по лекарствата. “Те подават декларация за съответствие и заявление, че пускат на пазара еди-какво си медицинско изделие”, разказва фармацевтът. Но след това няма как да се разбере какво количество са внесли и на кого са го продали. С информация за внесените тестове у нас разполагали само митниците.
