Смятам, че текстът в Закона за енергетиката – чл. 36а, ал.2, според който КЕВР определя цените на тока, парното, водата и газа, противоречи на Конституцията, защото не може гражданите да атакуват тези цени. В чл. 120 на Конституцията е казано, че гражданите имат право да атакуват всеки административен акт, който ги засяга. Това заяви омбудсманът Мая Манолова.
На въпрос какво обаче ще стане при лавина от жалби, Манолова отговори, че жалбите може да бъдат сведени до едно дело. Абсурдно е сега решенията за цените на КЕВР да се обжалват само от дружествата, които всъщност предоставят услугата, подчерта тя пред Нова телевизия. Омбудсманът счита, че "регулаторът константно пренебрегва интересите на гражданите" що се отнася до цените.
На въпрос с какво е по-различна една цена, която не се харесва, от друга – например цената на мобилните услуги, на бензина, на хляба, Манолова посочи, че при цените на тока, водата и газа става въпрос за "естествен монопол". Омбудсманът не прие възражението, че има само три мобилни оператора, като за нея това означава пазарна конкуренция. Трябва да има достъп до съд, който да провери – не казвам, че цената трябва да е висока или ниска, уточни Манолова. И добави, че има европейско изискване гражданите да могат да обжалват цени при естествен монопол пред независим орган т.е. съда.
Свръхпривилегиите на банките и личния фалити
Банките са единствените субекти, които могат да се сдобият с изпълнителен лист, без да има нужда нищо да доказват. Нещата са подобни като с решенията на КЕВР за цените на тока, водата, газа, смята Манолова, визирайки член 417 от Гражданско-процесуалния кодекс.
Тя даде пример – плащате кредит, пропускате вноска или две, кредитът се обявява за изискуем, банката се сдобива с изпълнителен лист за общото ви задължение. Тук е възможно банката да не отчете някоя вноска, посочи омбудсманът.
Трябва да има механизъм за проверка. В Германия например има предварителен механизъм за споразумение между банката и длъжника в такива ситуации. Иначе сега на три съдебни инстанции се водят дела за малки суми, което не е добре нито за длъжника, нито за кредитора, смята Манолова.
Омбудсманът наблегна и на инициативата си относно въвеждането на статут на "личен фалит". Според статистика на неправителствена организация около 1 млн. българи не могат да обслужват свои задължения – например заради болест, заради липса на работа, няма достатъчно доходи.
Предложението на Манолова за личен фалит всъщност включва три варианта. Първо, ако длъжникът има имущество или някакви доходи, макар и недостатъчни, тогава в споразумение с кредиторите да бъде направен погасителен план за следващите три години, като се плати 50% от дължимото и му се опрости останалото. Вторият вариант е длъжникът да си осребри имуществото, което има т.е. да го продаде и да се разплати за поне 50% от дължимото, но за по-кратко време от три години. Най-сложната ситуация е, ако гражданинът няма нищо – тогава, в момента, в който има доходи или имущество, за по-продължителен период от време следва да връща дължимото.
