Кои са основните проблеми пред ромската общност в България, в контекста на новия коронавирус и предизвикваната от него болест COVID-19? В свой анализ неправителствената организация "Амалипе" посочва пет проблема, като някои от тях се отнасят с пълна сила и за други слоеве на българското общество.
Още: Най-важните новини за деня: 22 декември 2024 г.
Още: Възстановиха електрозахранването на селата в Смолянско, останали без ток заради снега
На първо място е посочена бедността, която води до глад. "В почти всички ромски квартали вече могат да се намерят гладуващи семейства и броят им се увеличава", казват от "Амалипе", като посочват, че преди избухването на пандемията не е било така. Цитиран е анализ на социалното министерство, според който маргинализираните домакинства сред ромите са около 11-12%, но дори при тях гладът не е бил често срещан остър проблем. Но социалната изолация моментално е отрязала възможностите за доходи както на такива семейства, така и на много други – защото не могат да се трудят от вкъщи.
"Правителствените институции предприеха стъпки за осигуряване на хранителни пакети чрез АСП и Оперативната програма за храни. Поради бюрократични проблеми тези мерки не могат да достигнат до най-маргинализираните семейства. Във всеки случай те не са решение на проблема", казва Деян Колев от "Амалипе". Но той дава по-висока оценка на местните власти – "... кметове общински съветници, се оказаха на ниво в много общини и отделиха от своите заплати или чрез общинските бюджети подпомагат част от най-нуждаещите семейства. Много от неправителствените организации и донорите също подсигуряват храна за семействата в най-голяма нужда – според своите възможности. На много места по-богатите роми подпомагат с храни най-бедните семейства или роднини от чужбина изпращат пари, за да ги спасят от глад. Същото правят и много от медиаторите, както и обикновени хора. Но всичко това показва също така липсата на системно решение на проблема".
На второ място е проблемът образование – по-точно принудата да се тръгне по електронен път на обучение. Като главни проблеми тук в анализа са посочени липса на интернет и липса на настолни компютри, таблети или лаптопи. Припомняме, че образователният министър Красимир Вълчев многократно коментира, че има доста семейства, които имат смартфони, но не ги ползват, за да „ходят” децата им на училище онлайн. Но МОН изчислява, че между 35 000 и 45 000 ученици нямат подходящи устройства за онлайн обучение. За това може да помогнат дарители, смята "Амалипе".
Още: Прогноза за времето - 23 декември 2024 г. (понеделник)
"Министерството на образованието предприе стъпки за разрешаването на проблема с интернет свързаността. В кварталите, които Регионалните управления на образованието идентифицира като проблемни от гледна точка на липсата на интернет връзка с родителите и децата, МОН и два от мобилните оператори договориха безплатни Wi-Fi зони. До седмица ще бъдат изградени безжични (тип Wi-Fi) мрежи с отворен безплатен интернет достъп, които да обезпечат процеса на дистанционното обучение в тези райони, изтеглянето на споделени учебни материали и обратната връзка между учители, ученици и родители. В договора с изпълнителите е предвиден предплатен достъп до всички необходими ресурси за осъществяване на неприсъственото обучение, достатъчен за приключването на учебната година. Към този момент е предвидено да бъдат включени квартали в 7 града в Южна България", казват от "Амалипе" (подробности ТУК).
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Седмична прогноза за времето за 23-29 декември 2024 г.
Още: Очерняне на продукт или нередности: БАБХ трябва да се произнесе за шоколадови изделия*
Но НПО-то дава съвет където няма интернет вкъщи, училищата да помогнат да се появи и посочва откъде могат да дойдат пари – по Наредбата за финансирането на институциите в системата на предучилищното и училищното образование, приета с ПМС №219 от 2017 година (подробности ТУК).
Третият проблем е безработицата – заради това, че е много разпространено роми да работят сезонно или без трудов договор.
Проблем номер четири са блокадите на ромски махали. Опасенията на "Амалипе" са, че страничен ефект от това е засилването на реториката на омразата. "Следва да подчертаем, че българските политици този път показаха учудващо ниво и не се поддадоха на изкушението да обвинят ромската общност за коронавируса. На няколко пъти министри и членовете на Националния кризисен щаб подчертаваха, че под никаква форма не бива да се допуска етнизиране на проблема и на мерките за разрешаването му", казва неправителствената организация.
Още: Министърът на културата Найден Тодоров е бил в "Пирогов"
Още: Повече от двоен ръст през 2024: Директорът на ПСС за смъртта в българските планини
Последният проблем е завръщането на роми от Западна Европа, след като икономическата принуда ги подтикне да го сторят. "Възможно е социално цунами в районите с най-голяма миграция и завърнали се мигранти, ако последните не намерят възможност за работа в България или в чужбина", предупреждава "Амалипе". Но и намира положителното – такива имигранти са видели по-добър ред по отношение на трудовата дисциплина и могат да го пренесат на българска територия.
Още: "НА ЖИВО: Последна информация и всичко за коронавируса, 5 май"
