Публикуваме най-четените и харесвани коментари тази седмица. Този коментар събра над 7000 ваши прочитания в Actualno.com.
Дойде време да бъдем честни – брутално честни. В България, а и като цяло в света, не считаме COVID-19 за наистина сериозен проблем. Какво имам предвид под наистина сериозен проблем – такъв, който е заплаха за съществуването на човечеството в досегашното му състовяние.
Грипче, всички ще го изкараме – това все още е бруталната истина за възприятието на вируса в България. При вдигане на вълна като сегашната, идва и страхът, но отново с мисли като "не можем да спрем живота" и добре резюмирани така (източникът е дискусия във Фейсбук под публикация на Георги Маринов, учен от департамента по генетика в Станфорд): "Щом ще караме КОВИД многократно, ще го караме, докато не намерим решение на проблема. Решение ли е да разрушим всички други обществени структури с цел колкото се може повече индивиди да оцелеят (нека не забравяме, че поне у нас, индивидите в над 60% от смъртните случаите са над 70-годишни с множество придружаващи заболявания)?"
Всъщност, точно според Маринов, COVID-19 е нещо много по-сериозно и по-страшното – има потенциал да се превърне в несравнимо по-смъртоносен вирус за хората. Сравнява ситуацията с кокоши вирус (IBV) и прилага специализирана статия на китайски учени, писана още преди сегашната пандемия. Това е коронавирус, който върлува при кокошките и причинява сериозен бронхит. Само че за разлика от този вирус, SARS-CoV-2 има т.нар furin cleavage site (FCS), който влияе много на инфекциозността. В цитираната преди 2 изречения научна статия е направен експеримент – на кокошия вирус е "прикачен" FCS. И резултатът е – кокошият вирус става много по-смъртоносен и почва да влиза в мозъка на кокошките и да нанася сериозни поражения там. "А по време на пандемията стана много бързо ясно, че SARS-CoV-2 води до сериозни неврологични проблеми, поне при някои хора. На Запад се говори много често за "brain fog'' ("замъгляване на съзнанието") и за проблеми с концентрацията. Но Д-думата - деменция - се избягва упорито. А реално говорим точно за това - симптоми, които са типични за ранни (и не толкова ранни в по-тежките случаи) етапи на невродегенеративно заболяване. Отворените въпроси са при колко хора се получават такива ефекти, колко сериозни са те, и какви са молекулярните механизми", пише Маринов в много подробна публикация във Фейсбук (в активния линк можете да прочетете много подробно и с много научни термини).
Освен това, той внимателно следи ситуацията в Китай, където на практика единствено все още се провежда политика НУЛА КОВИД, въпреки силното вече ниво на ваксинация. И поставя въпросът – след като там има изключително натрупано знание за този вид коронавируси, защо Китай не възприема политика на съжителстване със SARS-CoV-2? Споделя и новина как в Китай влезе в действие първият карантинен център, за 5,000 души, в провинция Гуандон – ИЗТОЧНИК CNN, не коя да е анонимна леля, страница, чичо или група във Фейсбук. "Идеята е пристигащите в страната да си изкарват карантината там, далеч от популационните центрове и не в хотели. Хотелите не са подходящи за тази цел, тъй като те не са построени с мисълта за контрол върху аерозолно разпространяващо се заболяване. А в Китай наскоро, след появата на суперзаразния Делта вариант, документираха заразяване между две отделни сгради, през прозорците им (НАУЧНА ИНФОРМАЦИЯТА ЗА ТОВА ТУК)", добавя Маринов.
Ето за това става въпрос, за този най-черен сценарий – че с поведението ни, което не цели убиване на вируса чрез серия от мерки, включващи масова ваксинация и изключителни ограничителни мерки срещу всяко огнище на зараза, ние може би помагаме SARS-CoV-2 да еволюира до степен, в която да е изключително смъртоносен и не предимно за възрастни хора с придружаващи заболявания. Тях в България открито ги жертваме и е явно, вече четвърта вълна.
НУЛА КОВИД е политика, която е невъзможна за България и не защото е невъзможна по принцип, а защото абсолютно твърдо не искаме и не търсим начин да го постигнем. Факт, при сегашното положение е така. За да се случи, трябва изключителна воля и твърда убеденост, че това е изходът – не сред населението, а сред тези, които биха се нагърбили да я приложат. И точно заради думите на Маринов, който изобщо не е просто някой Фейсбук писач, лично аз почвам да се притеснявам изключително сериозно. Да, наясно съм, че това не е сто процента сигурно бъдеще - но е вероятно бъдеще. И за разлика от други, Маринов познава повече - ето какви новини дойдоха от Израел и какви от Англия, за което Маринов говори само преди няколко дни!
Да обобщим - сценарий, според който вирусът става все по-заразен, пробива все по-успешно съществуващите ваксини, разболява по-тежко и убива все повече хора. Всъщност тежкото разболяване съвсем не ни тревожи - говоря за случаите, при които остават поражения след като си минал през инфекцията! Да, случаи като тези мозъкът да не работи както преди, или пък дробовете. Случаи на инвалидизация - колко са те в България? А по света? Колко ще станат? И кой ще се грижи за тях?
Моята позиция на база знанието ми до момента - сегашните ваксини няма да ни решат проблема доживот. Но решават проблема в краткосрочен план, докато измислим друго, докато науката не постигне друго. Ако не искаме ваксините, тогава оставаме без нищо и разчитаме на природата. Ако организмът ни понесе. Ако има лекари. Ако има болнични легла. Ако ни е писано. Дойде време да избираме какво искаме - да опитаме нещата поне малко да зависят лично от нас или да оставим изцяло всичко пък каквото стане! Както и да се осъзнаем какъв колосален проблем имаме, за да потърсим хората, които ще се стремят да му търсят решение - в България, в Европа, в целия свят!
Автор: Ивайло Ачев
