Публикуваме най-четените и харесвани коментари тази седмица. Този коментар събра над 20000 ваши прочитания в Actualno.com.
Съюзът на съдиите публикува позиция, с която защитава съдийката Татяна Гьонева, с аргумент, който е драстично нахален. Съдиите казват, че Гьонева говорела "институционален, а не емоционален език". Така сякаш емоционалният език, на основата на който се отприщи масовото недоволство, е някакъв неверен език, език на бурните страсти, неподчинения и лъжите - а не например, че разумът на всички е видял безспорни основания да протестира. Защото се е оказало, че има безподобен начин по събирането на доказателства (това за което Гьонова не е виновна), но и безподобен начин в самото водене на делото по отношение на същите доказателства и това, че от нейна страна не е имало какъвто и да бил опит за прецизирането им. (нейната вина)
Според Съюза на съдиите е "неморално Гьонева да бъде злепоставена". Според мен обаче с последното те просто ползват емоционален език, тъй като е очевидно, че въпросите за морала не могат да бъдат разисквани от институционалния език. Неговата цел, така изглежда отстрани, е именно да разведе правото и морала окончателно; и ако ние предявим претенции за второто, да ни отговори на езика на първото, че сме се объркали. Но ето че пак възниква въпросът (емоционален) - абе, само да не стане, че накрая институционалният език да няма какво да произнесе за момиче с порезни рани, заплаха за убийство и 400 шева? Учудващо ли е, че ако той мълчи или пренебрегва жестокостта, се стига до призиви за линч, до изземване на справедливостта от институцията и прехвърлянето й към масовия гняв? И да не се окаже само, че институционалните тела скоро ще се озоват на плажовете, в името на които - ето едно емоционално предположение - може би е претупано цялото дело?
Тези разсъждения, представени на немощния медиен език обаче, едва ли ще трогнат съдиите - вчера например районният съд в Стара Загора не пусна журналисти на делото срещу районния садист. Изглежда, от притеснение да не бъдат изтипосани в най-лошото място за всяка институция. Но ето сега и малко съвети, които пък ние, от позицията на медиите, можем да дадем.
Най-напред, добре е съдийката Татяна Гьонева да не говори пред медиите ухилена като зелка. По-конкретно и обективно не мога да го кажа - когато някой, някога, е произвел фразата "ухилена като зелка", е видял в съзнанието си образ, който напълно отговаря на този на съдийката: тази жена излезе пред медиите ухилена като зелка и в чудесно самообладание, на ръба дори на доброто настроение, разказа за случилото се. Тук допускам, че е възможно въпросната гримаса да е изписана по принцип на лицето, ако е така - извинявам се за предположението и покрай извинението поставям въпроса дали пък дългогодишният престой в съдебната система би могъл да има нещо общо.
Второ: тази жена издаде името на жертвата по причини - не заради институционалния език, подозирам, а заради институционалната тъпота.
Трето: дори и съдийката Татяна Гьонева да смята, че институционалната правда е на нейна страна, добре е да не го демонстрира. Факт е наистина, че много малко хора говорят институционалния език и това е защото те отдавна са се отказали да проумеят кафкианско-балканските му положения. Те, най-общо, твърдят: "Ти не си разбрал, че си виновен - виновен за това, че не си разбрал".
Четвърто: тук за уронване на престижа на съдебната система не може въобще да се говори, защото престиж съдебната система няма. Когато конкуренцията на доверието между Народното събрание и съда произвежда оспорвано нисък резултат, хубаво е институцията да се опита да разбере защо е такъв. Жокер: защото институцията е много зле. И до последния извод се е стигнало не защото медиите или гражданското общество "злепоставят", "очернят", "клеветят" и пр., а защото действителността непрекъснато доказва горното и го доказва именно с фрапантни случаи като сегашния.
Автор: Райко Байчев
п.п. от главния редактор на Actualno.com Ивайло Ачев: И едно припомняне - моралът е това, върху което се гради правото. Преподават го още в "Основи на правото". Затова и е толкова важно да се следва духът на закона, не буквата - защото животът е толкова пъстър, че няма достатъчно букви, с които да бъде описан
