Национална мрежа за децата изпрати писмо със своето становище относно случая със седемте деца на Саша и Атанас Русеви от Николаево до Министъра на труда и социалната политика, Агенция за социално подпомагане и Държавната агенция за закрила на детето. Ето пълния текст на писмото:
Състоянието на семейството от Николаево ярко демонстрира един от най-острите проблеми в държавата - системата за закрила на детето и системата за социално подпомагане са безсилни срещу бедността.
Бедността не може да бъде основание за извеждане на децата от семействата. Това е изрична препоръка от Насоките за алтернативна грижа за деца на ООН. Настаняването на дете в институция, продиктувано единствено от социални съображения, представлява нарушение на правото на семеен живот. България е най-бедната страна в ЕС. Стотици, вероятно хиляди български деца от уязвими общности живеят в условия подобни на тези в дома на семейство Русеви. Да изведем всички тях от семействата им, или да подкрепим и овластим родителите да ги отгледат сами?
Социалните служби ще разделят децата от Саша и Атанас поради лоши битови условия. Нещо повече – мерките за закрила ще разделят седемте братя и сестри не само от техните родители, но и помежду им, т.к. децата ще бъдат настанени в различни услуги, вкл. в специализирана институция.
Семейството е най-подходящата среда за детето. У нас по-малко от 2% от децата, настанени за отглеждане в институции за деца от 0 до 3 г. са сираци. Повечето от децата, точно както децата на Саша и Атанас, имат родители и причините за отделянето им от тях са свързани с бедност и липса на подкрепящи услуги. Трагедията в семейството може да се предотврати като се търси решение за жилищните условия и заетостта на родителите. Освен това трябва да се осигури достъп до здравеопазване и подкрепа за посещение на училище и детска градина от децата, както и да се предприемат редица други мерки в зависимост от индивидуалните потребности.
Случаят със сем. Русеви е и пореден пример, че паричното подпомагане в страната ни е неефективно.
Една от основните причини за високия риск от бедност е ниската резултатност на социалните трансфери. Съгласно данните на Евростат за 2010 г., България е трета по неефективност на извършваните социални трансфери (след Гърция и Италия), като в същото време изпреварва по техния размер (като % от БВП) единствено Полша[1].
Национална мрежа за децата препоръчва ефективността на социалните плащания и помощи да бъде повишена, като се обвържат със социална работа и се подобрят връзките между образователната и социалната система.
Настоящата система на парично подпомагане, случваща се главно през социални помощи и социални плащания, често инвестира късно ресурси в семейното отглеждане на деца или ако реагира навреме, то е в недостатъчен размер. Помощите следва да се отпускат след индивидуална оценка на конкретната ситуация на семейството, която да разглежда не само доходите на родителите, посещението на задължителна предучилищна подготовка и др., а и всички останали фактори, обуславящи възможността на семейството да полага грижи за децата си.
Конвенцията за правата на детето на ООН задължава държавите – страни да гарантират, че родителите получават подходяща помощ при осъществяване на техните родителски задължения и да развиват необходимите за това услуги. Когато родителите не са в състояние да осигурят подходяща грижа, детето има право на заместваща грижа.
Ние, гражданските организации от Национална мрежа за децата, ще продължим да следим този случай и вече предприемаме действия за подкрепа на семейството, се казва още в писмото на Национална мрежа за децата.