„За да бъде задействана системата, е необходимо да се изпълнят няколко условия. На първо място трябва да има информация, че ще се случи подобно събитие - а такава е нямало. След това тя трябва да достигне до кметове, областни управители, министри, а те да преценят дали да реализират ранно предупреждение. Трябва да се вземе решение на база преценка на всички фактори. Едва тогава компетентните органи биха могли да емитират съобщение, което BG-ALERT излъчи. Това обясни директорът на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ главен комисар Александър Джартов в „Интервюто в Новините на NOVA”.
"От НИМХ трябва да дефинират прогноза, която обаче не е със 100% сигурност. Те все още нямат достъп до системата, така че да генерират съобщение. Институцията трябва да заяви достъп чрез МОСВ. Всеки компетентен орган преценява дали да използва приложението, за което се осъществява съобщение“, допълни той.
Главният комисар обясни как точно действа системата. При бедствие тя е конструирана така, че първо сигналът се подава от местната власт или от областният управител, когато се забележи, че има проблем. След това тази информация отива към пожарната, където се преценява дали има реален риск. Едва тогава сигналът се изпраща към телефоните на хората, които живеят в засегнатия район.
Още: На какво да разчитате, ако нямате BG-ALERT? Говори директорът на пожарната
По думите на Джартов системата за защита при бедствия може да бъде активирана най-напред на локално ниво. „В Монтанско имаме обучени служители от Берковица, във Врачанско - от Бяла Слатина, Мизия и Козлодуй. Все населени места, които са страдали при наводнения. 85 са общините в национален мащаб, обучени за работа с BG-ALERT. В частите за придобиване на информация и изготвяне на съобщение трябва да се обучат още хора. При жълт код на опасност - изпращаме информация до регионалните дирекции на пожарната. При оранжев и червен - до областните управители, Националното сдружение на общините и ОД на МВР”, заяви той.
Пороите в Монтанско
В случая в Монтанско се оказва, че кметовете на населените места, които бяха потопени, не са отишли на задължително обучение, след което могат да изпращат сигнали към BG-ALERT. Те пък от своя страна поставиха на масата друг въпрос - как да прогнозират, че ще настъпи бедствие, без да имат достъп до радарите? Запитаха още дали всъщност в държавата има институция, която следи постоянно метрологичното време. Краткият отговор е да - НИМХ.
В монтанското село Лехчево се стигна до бедствено положение след проливните дъждове в събота. В района по последни данни са паднали 109 литра на квадратен метър. Интензивните валежи наводниха къщи и доведоха до евакуация на хора. Тази сутрин се събра извънреден щаб, който ще координира дейностите по възстановяване на щетите от бедствието, съобщава БНТ.
Още: Всеки пети българин живее в населено място, засегнато от природни бедствия (СНИМКИ)
Близо 80 къщи в Монтанско и Врачанско са наводнени след вчерашните валежи. Наводнени къщи има и в село Кобиляк, община Бойчиновци, в град Вълчедръм и село Мокреш. Хората в Лехчево все още са много уплашени от снощната буря. На място работят три екипа на пожарната с пет помпи. Хората обаче са недоволни, че все още не са стигнали до някои от наводнените къщи.
Кметът на Лехчево уверява, че всички възможни ресурси и сили са включени за овладяване на ситуацията. "Най-малко 60 - 70 къщи са наводнени и тепърва предстои отводняване, което ще бъде тежко. Искам да апелирам държавата да впрегне всички сили. Ние сме постоянно на терен и правим каквото можем. Отводнения нямаше как да започнат през нощта, защото имаше 50 сантиметра вода", каза Александър Александров, кмет на Лехчево.
