Българските работници подават най-много сигнали срещу работодателите относно неизплащане на работни заплати, нарушения на работното време, почивките и отпуските, както и на осигурителните права. Това са основните изводи от седмия пореден Доклад на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) за нарушения, свързани с упражняване правото на труд.
КНСБ представиха обобщените резултати от проучването си на пресконференция във вторник. От тях става ясно, че 27,5% от общите сигнали са за неизплащане на работни заплати. Най-голям дял от тях – 29,3% - е за неизплащане на трудови възнаграждения след прекратяване на трудовото правоотношение. Има и доста забавяния на изплащането на заплатите като цяло, както и редица случаи на получаване на „заплата в плик“ – тоест суми над договореното в трудовия договор, без да има формално регламентиране. 17% от този тип сигнали са за неизплащане на извънреден и нощен труд.
„Всичко това става заради злонамереност от страна на работодателите или невъзможност на работодателите да изплащат обещаното“, констатират от КНСБ.
22,8% от сигналите са за нарушения на работното време, почивките и отпуските. Най-често срещаните нарушения тук са за ползване правото на отпуск (платен и неплатен) – 42,5%. Сигнали има и за неспазване на междудневна и междуседмична почивка. „Надяваме се Директивата на правото за изключване след работно време да бъде въведена възможно най-скоро в България, да се спазват изискванията за извънреден и нощен труд, работим по това“, обявиха от КНСБ.
Сигналите за нарушения, свързани с неспазване на осигурителни права, са 17,7% от общите. Става въпрос за невнасяне на работодателя на осигурителни вноски в законоустановените размери и срокове, назначаване на фиктивни длъжности с цел внасяне на осигурителни вноски върху по-нисък минимален осигурителен доход.
В доклада пише още, че 15,1% от сигналите са за нарушения в безопасността на труда. Става въпрос за работа при неблагоприятен микроклимат, липса и/или използване на некачествени лични предпазни средства, неспазване нормите за безопасност, липса на правила за физиологичен режим на труд и почивка.
Има редица сигнали и за нарушения с правото на колективно трудово договаряне – 11 на сто от всички. Сред тях са нарушенията на правото на защита от уволнение, отказ за водене на преговори за КТД, прилагане на договорености от КТД спрямо нечленуващи в синдикална организация. 4% са сигналите за нарушени синдикални права.
Интересна част от доклада засяга сигналите за нарушения на трудови права във връзка с използването на социални мрежи от работници и служители. Имало е санкции срещу работници поради коментари във Фейсбук, санкции поради изразяване на лично мнение по общ въпрос в социалната мрежа, наказания поради статус във Фейсбук, санкции поради харесване на определена снимка или неподходяща профилна снимка. "Тук говорим за въпроси тип "Защо не си харесал снимка на нашата компания във Фейсбук" - отбелязват от КНСБ - или пък работодателите определят коя гледна точка по дадена тема служителите могат да изразяват открито в мрежата.
Най-много сигнали са подадени в Пловдив – 15%, Велико Търново – 14,2%, Стара Загора – 12%.
„Всички тези нарушения могат да се регулират по уникален - и вече наложен в европейски и световен мащаб формат, наречен колективно трудово договаряне. Това е най-прекият път за постигане на по-високо икономическо състояние и по-адекватно отношение към служителите“, смятат от КНСБ. Те настояват за спешни действия за транспониране на Директивата относно адекватните минимални работни заплати в ЕС и насърчаване на колективното трудово договаряне. Искат и по-висока минимална заплата, която сега е 710 лв.
Споразумение по Директивата на ниво ЕС бе постигнато в началото на юни. В него е записано зачитане на правомощията на националните органи и социалните партньори за определяне на заплатите, както и колективното договаряне да бъде засилено в страните, където то обхваща по-малко от 80% от служителите. В момента в България това покритие е между 25 и 30%, отбелязаха от КНСБ.
„Да направим национален план за увеличаване на това до 80%, като планът да не е повече от 5 години“, настояват от Конфедерацията. „Да се гарантира правото на сдружаване, включително и конституционното право на сдружаване на работниците и служителите в синдикални организации. Засилване на контрола на институции относно правото на сдружаване. Криминализиране на деянията, насочени срещу правото на сдружаване. Изменения и допълнения в Закона за МВР, в Закона за съдебната власт и в Закона за държавния служител“, искат от КНСБ.
