Кинорежисьори се оплакват от липса на диалог. Това става ясно от писмо на група кинорежисьори до Народното събрание, Министерски съвет и министър-председателя Кирил Петков. Писмото е изпратено и с копие до министъра на културата Атанас Атанасов и е подписано от общо 38 кинорежисьор. Подписи са положили проф. Георги Дюлгеров, Стефан Командарев, Тео Ушев, проф. Иван Ничев и други.
Още: Министърът на културата Найден Тодоров е бил в "Пирогов"
Още: Повече от двоен ръст през 2024: Директорът на ПСС за смъртта в българските планини
Поводът за тяхното неприятно усещане е проведената среща между народните представители от Парламентарната комисия по културата и медиите към Народното събрание, с представители на Асоциацията на българските продуценти, Филмаутор, Асоциацията на българските киносалони и ИА НФЦ, предава БГНЕС.
Кинорежисьорите разказват, че на срещата са обсъдени проблеми, които засягат формирането на дългосрочна държавна политика в сферата на филмово изкуство и задават посоката за развитие на българското кино. Те отчитат, че в същото време на тази среща не са били поканени представители на едни от най-значимите творчески организации и сдружения в областта на филмовото изкуство.
"Поради това, но не само, проблематиката беше представена изключително едностранчиво и повърхностно. Породи се неприятното усещане за прокарване на лични лобистки интереси, а не за конструктивен диалог в търсене на решения за сериозни проблеми от обществено значение. Смущение буди фактът, че на тази среща се лансира едно изкуствено разделение на българското кино на “зрителско” и “фестивално”. Тази вредна и погрешна теза, подхваната от представители на правителството на ГЕРБ, най-вече в лицето на бившия министър на Културата, а в последствие и председател на Комисията по култура в 44-то НС – Вежди Рашидов, сега беше доразвита и е на път да бъде официализирана. Категорични сме, че нито една национална кинематография не може да се разделя по този начин, защото навсякъде по света, фестивалите се правят именно заради зрителите. Фестивалът е място, където се събира изключително много публика, на която се показва селекция от най-добрите филми от цял свят. В Европа именно тези фестивални участия и награди са гарант за зрителя за качеството на даден филм. Фестивалите и филмовите пазари, които се провеждат по време на едни от най-големите филмови събития в областта на киното - КАН, БЕРЛИН, ТОРОНТО и т.н. са платформата, която дава възможност на българските филми, освен в страната, да бъдат разпространени и по света. За щастие вече има множество такива примери и голяма част от българските филми, постигнали международен успех и донесли безспорен престиж за българската култура, се радват на добро киноразпространение и извън България. Поради това, разделението на “зрителско” и “фестивално” кино е проява на липса на компетентност и/или опит да се подмени същността на философията на киноизкуството в контекста на европейските регламенти и разпоредби. Вярваме, че в унисон с европейските практики, българската държавна политика следва да финансира филми с високо художествено съдържание, които реализират добавена културна стойност и носят международно признание и престиж за българската култура, а не филми създадени единствено с цел търговска реализация. В единия случай се произвежда произведение на киноизкуството - културен продукт, а в другия случай се произвежда комерсиален продукт предназначен за бизнеса в сферата на забавленията. Задължение на Министерството на културата и Комисията по културата и медиите в парламента е да се занимават с проблемите и да защитават правата на художественото кино. Няма логика, филми, които се справят добре на пазара, постигат големи търговски резултати, но не получават висока оценка за своята художествена стойност, да бъдат подпомагани от държавните културни институции. Това са чисто търговски продукти, които, ако се допусне прецедент и Министерството на културата започне да ги субсидира, ще се окаже, че държавата обслужва не обществени, а частни бизнес интереси. Ако държавните политики абдикират от задължението си да подпомагат българското изкуство и насочат пряко помощите към пазара, то по-добре нормативните уредби да бъдат регулирани в министерство на икономиката, а не в министерство на културата“, пишат още в писмото с кинорежисьорите.
Още: След проверки на БАБХ: Затвориха заведения в популярни курорти
Още: Шоколадови изделия с грешни етикети: Опасни ли са за децата?
Те отбелязват, че на въпросната среща са били направени конкретни предложения за промяна в правилника за прилагане на закона в посока цензура на авторите и неглижиране на художествените критерии, с които те категорично не са съгласни.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
„Решени сме да защитаваме базисните за филмовото изкуство норми и ценности от посегателството на бизнеса и пазара. Няма да допуснем държавната помощ за производство на киноизкуство, по смисъла на европейските правни норми, да бъде пренасочена към обслужването на частни търговски интереси.Приветстваме организирането на срещи и дискусии в широк кръг, на които да се разискват както проблемите в киноиндустрията, така и насоките за една смислена културна политика в областта на киноизкуството“, пишат още кинорежисьорите.
