Ролята на социалните мрежи като източник на информация за журналисти, неистините и откровените лъжи, публикувани от някои медии в България и как журналисти да използват информацията на очевидци от Facebook или Twitter. Това бяха някои от основните въпроси, разгледани по време на конференцията "Журналистика 2.0: Митове и възможности в социалните мрежи", организирана от Асоциацията на европейските журналисти-България.
Социалните медии могат да бъдат контролиран и насочен инструмент за чиста пропаганда, коментира Татяна Павлова, редактор в телевизия BiT. Все пак като тяхно положително качество Павлова отбеляза, че дават възможност на журналиста да проверява информацията от първоизточника. По думите й чрез мрежите журналистите могат директно да се свържат с лицето, което е пуснало информацията или сигнализирало за проблем.
Платформи, претендиращи, че са медии, разпространяват абсолютни лъжи и си измиват ръцете с цитиране, заяви от своя страна журналистът Велислава Попова, коментирайки медийната среда в България. По думите й у нас има закони и не са нужни нови такива, а тяхното спазване. Попова обърна внимание, че електронните медии, например, са задължени по Закона за радиото и телевизията да дават право на отговор, когато се разглежда определен казус. "Аз все още вярвам в журналистиката, надявам се да оцелее", заяви Попова.
Говорейки за социалните медии и тяхното влияние, Попова отбеляза, че те дават възможност да питаш и илюстрираш. Читателите са най-добрата реакция за грешки и за допълнителни въпроси, каза също Велислава Попова, визирайки реакцията спрямо публикации в социалната мрежа Twitter.
Всяка медия би следвало да има своя етичен кодекс, заяви пък Татяна Павлова. Тя коментира, че при атентата в Париж срещу редакцията на "Шарли Ебдо", когато беше застрелян и полицай, казус се е превърнало излъчването на видеото, на което се вижда прострелването на служителя на реда. Павлова обясни, че различните медии са подходили по различен начин - или пълно публикуване на кадрите или публикуване със замъгляване на картината. "Понякога самата етична преценка на журналиста не може да пробие редакционната политика", коментира тя. По думите й може отделеният журналист да не е съгласен с публикуването, но то пак да се случи.
Сам Дъбърлей от проекта, подкрепен от Google News Lab - Eyewitness Media Hub, говори, че в момента благодарение на социалните медии случаен очевидец на събитие може да се превърне в източник на информация и да стане "случаен репортер". Той обясни, че в този случай ролята на журналиста е да види стойността на тази информация и да реши да я публикува.
Eyewitness Media Hub работи за коректното използване на потребителско съдържание в социалните мрежи от медиите. Според Дъбърлей много големи чужди медии използват информацията на т.нар. случайни репортери, но въпреки това полето се превръща в "див запад" и като цяло медиите още не са се научили как да използват и публикуват подобно съдържание. Дъбърлей подчерта, че журналистите трябва да се научат да използват информацията на очевидци по етичен и устойчив начин. По думите му на фона на случайните репортери журналистите имат задължението да разкажат какво всъщност се случва и да представят двете гледни точки.
Журналистите трябва да вземат под внимание физическото и емоционалното състояние на очевидеца, каза още Дъбърлей. Той заяви, че човек, който е станал свидел на разтърсващо събитие, като земетресение, вероятно е травмиран, затова журналистите е нужно да подходят с разбиране. Също така е необходимо да се прецени как ще повлияе публикуването на някаква новина на хората, които са свързани с информацията, посочи експертът. Сам Дъбърлей заяви, че очевидците е нужно да бъдат третирани честно. "Не казвам, че трябва да им се плаща. Повечето хора искат просто да им се благодари", каза той.
Новини се измислят постоянно от онлайн медиите, коментира от своя страна Христо Петров от Асоциация на европейските журналисти в България. По думите му няма сигурни начини да се разпознаят фалшивите новини, но все пак може да се установи измамата. Петров заяви, че когато източникът е неясен и е посочен с мъглявото "близки на жертвата", "запознати със случая" или характерното за жълтите медии "съобщиха столични бръмчилки", то може да подозираме, че новината не е достоверна. Сериозните медии също имат анонимни източници, заяви Христо Петров. Той обаче посочи, че при сериозните издания информацията и източниците се проверяват, като за последните има най-малкото два независими такива.
