Вярващите по света напират все повече в публичното пространство. Как може да се организира разумно животът на религиозните хора в града? Тази тема приковава вниманието на все повече архитекти, урбанисти и социолози.
Насър Ал Саяд е професор в Калифорнийския университет в Бъркли. Когато неотдавна посещава родния си град Кайро, той не може да повярва на очите си. Навсякъде по пътя му се изпречват молещи се хора, които правят придвижването на моменти почти невъзможно. "Мисля, че секуларните общества по света трябва да се опитат да овладеят не само растящата религиозност, но и да се борят изобщо за запазването на части от урбанния живот като секуларен живот", казва професор Ал Саяд. Последната му книга неслучайно е озаглавена "Фундаменталисткият град?" - засега все още с въпросителна.
Нова урбанна среда
Примерите за проблематиката, с която се занимава американският урбанист, са безброй. Един от тях е как индуистки пришълци от северна Индия честват на плажовете на Мумбай религиозен празник, който привлича два милиона души. Само че този прастар празник в чест на бога на слънцето предизвиква съпротива сред останалите 10 до 16 милиона жители на града - също индуси. Още повече, че празникът има също политически и икономически аспекти: пришълците спадат към онеправданите в този мегаград и чрез религията се опитват да си създадат урбанна платформа, за да привлекат внимание към себе си и своите проблеми. Но в очите на мнозинството те са "други", те са мръсни и замърсяват града.
Миграцията и неимоверното разрастване на градовете водят явно към експанзия на религиозните сили. Урбанистичната инфраструктура се оказва под огромно напрежение, когато за кратко време броят на жителите рязко се увеличи. Религиозните движения съумяват да овладеят отчасти недоволството на огромните маси.
Германският културантрополог Вернер Шифауер съзира основна разлика спрямо старите, вдъхновявани от концепцията за класовата борба движения: "Религиозните движения създават среда, в която се чувстват добре представители на всички класи. Това ги прави много привлекателни особено за градските мигранти, позволявайки им да съчетаят религиозната ориентация с индивидуалния напредък. Когато до вас се моли някой, който е състоятелен, установяването на контакт означава достъп до определени кръгове, може би до работа и жилище".
Фундаментализъм и интеграция
Тази диагноза е валидна и за един урбанен молох като нигерийския град Лагос, където богослуженията на християнската петдесетна църква привличат стотици хиляди, понякога и повече от един милион поклонници. Според Йоханес Исмаел-Вент това е едно невероятно изживяване. "Тези църкви окупират градското пространство дори само със силата на звука. Когато един милион хора скандират "алилуя", кожата ти настръхва, човек се чувства не на себе си".
Дали светът се носи към "фундаменталисткия град"? Застрашен ли е секуларният градски живот, който смятаме за нещо нормално в Европа? Вернер Шифауер също е на мнение, че религиите придобиват все по-голяма тежест в урбанен контекст - но не и в Германия. "Ние сме глобално изключение, също и в сравнение със САЩ. В религиозните кръгове се забелязва една нова динамика. Така например германските мюсюлмани излизат все повече в публичното пространство". Но според Шифауер няма място за страхове: "Аз гледам съвсем спокойно на това развитие, защото то означава и излизане от собствената изолация. За мен това е процес на разтваряне в обществото".
Източник: Дойче веле
