В края на 2024 година Върховния касационен съд (ВКС) разбуни духовете в България с решението си да регистрира Българската православна старостилна църква. Решението предизвика редица реакции, критики и защита на Българската православна църква - Българска патриаршия, която по Конституция е единствен изразител на източното православие у нас. Преди да стигнем до това решение на съда, може би е редно да отговорим на въпроса какви са корените на въпросната старостилна църква, с какви храмове разполага и защо се стигна до решението на ВКС.
Корените на Старостилната църква
Твърди се, че корените на старостилната църква са от 1968 г., когато Светият Синод с патриарх Кирил въвеждат от 20 декември същата година поправения юлиански календар, така че Коледа да се празнува не на 7 януари, а на 25 декември, а Нова година на 1 януари. Припомняме, че едва през март 1990 г. 9-ото Народно събрание приема промени в Кодекса на труда, с които депутатите на практика се съобразяват със Светия Синод и обявяват 25 декември за официален празник.
Може би решението за новия календар е своеобразен повод за съществуването й, но историята на старостилната църква в България се крие в биографията на нейния църковен водач - Триадицския митрополит Фотий, чието светско име е Росен Димитров Сиромахов.
Той е роден през 1956 г. и принадлежи към революционен род костурското село Галища, но любопитство буди ръкополагането му за свещеник. Това се случва тайно по време на комунистическия режим в манастира „Св. св. Киприан и Юстина“ във Фили край Атина, Гърция. Той е ръкоположен от старостилния епископ митрополит Киприан Оропоски и Филийски, който забележете е от Гръцката истинно-православна църква. Става въпрос за така наречения Синод на противостоящите в Гърция.
Всъщност след падането на комунизма в България старостилната църква е създадена като епархия на Гръцккия синод на противостоящите, а през 1993 година той й дава автокефалия. ОЩЕ: Защо други църкви в България не могат да се наричат православни? Гръцки митрополит защитава БПЦ
Храмовете на старостилната църква
Към момента Българската православна старостилна църква разполага с 20 църкви, 1 паралклис и един манастир. В София има най-много храмове. В столичния квартал „Княжево“ се намира девическият манастир "Покров на Пресвета Богородица“. На териториятан а столицата са още: катедрален храм "Успение на Пресвета Богородица", храм "Св. Иоан Рилски и всички български светци", храм-баптистериум "Св. вмчк Георги Победоносец" и храм "Св. Серафим Богучарски, Софийски чудотворец“.
На територията на област Благоевград вероизповеданието има също немалко църкви. В областния център се намират „Свети Седмочисленици“ и "Свети равноап. Кирил и Методий".
В Сандански също има два храма – „Живоносен Източник на Пресвета Богородица" и "Свт. Климент, архиеп. Охридски чудотворец". В Гоце Делчев пък се намира църквата „Света Троица“.
В област Велико Търново има две църкви – в старопрестолния град „Преп. Филотея Търновска" и в Поликраище „Свт. Николай Мирликийски чудотворец“.
Във Враца също храмовете са два: "Свв. равноап. Константин и Елена" и "Рождество на Пресвета Богородица".
Междувременно на територията на област Пазарджик има една църква във Велинград – „Икона на Пресвета Богородица“ и една в област Кюстендил и по-конкретно в Дупница „Свт. Климент Архиепископ Охридски чудотворец“.
В Плевенска област се намира църквата „Св. пророк Илия", а в Пловдивско и по-конкретно в Стамболийски - "Св. вмчк Георги Победоносец". В Сливен също църквата е една – „Св. мчк Димитър Сливенски". В Бургас също имат храм - "Св. равноап. княз Борис - Михаил", във Варна – „Св. блаж. Ксения Петербургска" и един паралклис в село Божичен, Русенска област.
Опитите за регистрация
Опити за регистрация старостилната църква прави преди повече от 10 години, но такава е отказана на две инстанции. Първият отказ е на Софийски градски съд през 2011 г., а вторият на Софийски апелативен съд през 2012 г.
Междувременно през 2013 г. вероизповеданието подава жалба в Европейския съд по правата на човека, който образува делото „Българска православна старостилна църква и др. срещу България“ и се произнася чак на 20 април 2021 г.
Ето защо през юни 2022 г. старостилната църква приема учредително решение отново и прави пореден опит за регистрация, която й е отказана първо от Софийски градски съд на 1 ноември 2022 г. и после на втора инстанция от Софийски апелативен съд на 7 февруари 2023 г.
В крайна сметка в края на декември 2024 г. Върховния касационен съд, който е последна инстанция, се съобразява с решението на Европейския съд по правата на човека и приема решението за вписване. ОЩЕ: Патриарх Даниил: Църквата е лечебница, където лекуваме нашите душевни болести
Решението на ВКС
Припомняме, че на 16 декември 2024 г. Върховният касационен съд като последна инстанция счете, че са изпълнени предвидените в Закона за вероизповеданията изисквания за регистриране на религиозната институция и разпореди нейното вписване.
Според съда също така няма няма обективни обстоятелства, въз основа на които да се приеме, че с регистрацията на касатора биха се засегнали права на „Българска православна църква – Българска патриаршия“ и нейните членове.
„За тази религиозна институция е безспорно, че съществувайки от векове, е участвала в укрепването на българския национален дух и държавност, че понастоящем обединява мнозинството от православните християни в страната, че е единна, авторитетна и се ползва с изключителното уважение на институциите и обществото. Същевременно исканата регистрация е за малка религиозна общност, която съществува от 30 години и няма претенции към вътрешната организация и имуществото на „Българска православна църква – Българска патриаршия“, се казва още в решението на съда.
Освен това съдът се съобрази с решение на Европейския съд по правата на човека.
Реакциите в България
Служебното правителство в лицето на премиера Димитър Главчев е категорично, че Българската православна църква е една и неделима. Министър-председателят е подчертал важността на нейното единство за обществото. ОЩЕ: Борисов защити БПЦ: Тя е единствен изразител на източното православие в България
Той обръща внимание и на становището на Дирекция "Вероизповедания" на Министерски съвет, която нееднократно е изразявала позиция против регистрацията на старостилната църква.
В експертното становище на дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет е посочено, че чл. 13, ал 3 от Конституцията е записано, че „Традиционна религия в Република България е източноправославното вероизповедание“, а чл. 10 от Закона за вероизповеданията конкретизира тази норма по следния начин: „Традиционно вероизповедание в Република България е източното православие. То има историческа роля за българската държава и актуално значение за държавния и живот. Негов изразител и представител е самоуправляващата се Българска православна църква, която под името Патриаршия е правоприемник на Българската Екзархия и е член на Едната, Свята, Съборна и Апостолска църква. Тя се ръководи от Светия Синод и се представлява от Българския Патриарх, който е и Митрополит Софийски“. В тази връзка дирекция „Вероизповедания“ намира, че представения устав за регистрация на новоучредената религиозна институция, особено чл. 5 и наименованието й е в противоречие на тези разпоредби.
В заключението се казва, че въпросът е законово уреден и православната религиозна институция не би следвало да търси регистрация по съдебен ред. С оглед на всички мотиви и значимостта на БПЦ в обществения живот на страната дирекция „Вероизповедания“ на МС е посочила, че не счита, че след като е уреден статутът на традиционното вероизповедание, следва да се регистрира по съдебен ред религиозна институция, която има претенцията да представлява православието.
Междувременно вчера патриарх Даниил коментира пред журналисти, че според правилата на Църквата на едно място, на една канонична територия не може да има две православни църкви, предаде БНР.
Същия ден лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов проведе среща с Негово светейшество, пред когото защити Българската православна църква, подчертавайки, че "традиционното вероизповедание в България е източното православие и негов единствен изразител и представител е Българската православна църква, която е член на Едната, Свята, Съборна и Апостолска църква".
Впоследствие от най-голямата политическа сила внесоха промени в Закона за вероизповеданията, с които да защитят БПЦ. ОЩЕ: ГЕРБ внася законопроект, с който да защити БПЦ
Припомняме, че позиции срещу решението изразиха и от "БСП - Обединена левица", които определиха решението за втора православна църква като удар срещу българското православие. Позиция срещу решението на съда имат и от "Възраждане", които искат старостилната църква да бъде ограничена.
