Демографска катастрофа: Всяка година у нас изчезва един град с размерите на Ловеч

6 447 710 са българите по последни данни на НСИ. Това е около 1,5% от общото население на ЕС. На всеки 1000 мъже се падат по 1080 жени. 56 917 са родените деца през миналата година, 118 814 са починалите. 

Още: Шоколадови изделия с грешни етикети: Опасни ли са за децата?

Още: В 12 села в област Смолян няма ток заради снега

Българките раждат средно колкото европейките, няма изненада тук. Смъртността ни обаче е най-висока в ЕС. Това обобщи Магдалена Костова, директор на дирекция Демографска и социална статистика на НСИ пред Нова телевизия.

При тенденцията на демографските процеси е факт, че населението ще намалява и ще застарява. Ако се запазят тези тенденции, населението ще продължи да намалява и при следващо преброяване прогнозата ще е по-негативна. В сравнение с 2021 г. само София и Кърджали са увеличили населението си. В Кърджали всяка година има движение на заминаващи и пристигащи от Турция, обясни тя. 

През 2022 вътрешна миграция в страната са осъществили близо 103 000 души. Малко над 13 000 са променили настоящия си адрес в страната с такъв в чужбина. Но над три пъти повече пък са българите, завърнали се обратно у нас и чужденците пожелали България за свой дом.

Още: Кой има имен ден днес, 22 декември 2024 г. Честито!

Още: Най-важните новини за деня: 21 декември 2024 г.

„Ниската раждаемост е характерна за развитите страни, каквато смятаме, че е и България. Коефициентът е близо до средния в ЕС. Няма изненада или нещо изключително тревожно в тази насока. Смъртността ни е най-висока в ЕС. Вярно е, че тази година имаме 30 000 случая по-малко от предходната, но това не бих го нарекла позитивна тенденция. През 2020-2021 имаше изключително висока смъртност заради COVID. Сега се връщаме към обичайните нива, които са твърде високи”, каза още Магдалена Костова.

Всяка година се стопяваме между 35 и 40 хиляди души, това е колкото град като Ловеч. Ирландия е била страна пред закриване - с най-висока смъртност и най-ниска раждаемост. Това е пример, че демографските процеси следват плътно макроикономическите и финансовите показатели на една държава, обясни Костова.