ДАНС и МВР искат да поставят под пълен контрол имуществото и доходите на държавния и политическия елит. Идеята е службите да правят разширени комплексни проверки и да установяват източниците на богатство на политиците. Тази формулировка се записва за първи път в изцяло нов Закон за мерките срещу изпиране на пари. Проектът е публикуван за обществено обсъждане и е изготвен от междуведомствена група.
В проекта са вкарани няколко важни нови разпоредби и правила, свързани с политическия елит, чието имущество според европейската директива 2015/849 трябва да бъде изяснявано и контролирано в рамките на целия ЕС.
В графата "видни политически личности" се добавят членовете на управителните органи на политическите партии. В момента за такива се водят президентът, депутатите, премиерът, министрите, конституционните и върховните съдии, кметовете, шефовете на държавни предприятия, висшите офицери, посланиците, ръководителите на централната банка и на Сметната палата. На практика под контрол ще са и свързаните с тях хора, които според проектозакона са лицата, с които те имат брак или са във фактическо съжителство, както и деца и родители и техните съпрузи и роднините по съребрена линия до втора степен. Директивата и проектозаконът разширяват контрола и до всички физически лица, за които има данни, че са в близки "търговски, професионални или други делови взаимоотношения" с въпросната видна политическа личност или негови роднини, пише в. "Сега".
Чисто нов момент в проектозакона е задължението всички учредени в България юридически лица и други правни образувания и лицата им за контакт да разполагат и предоставят "подходяща, точна и актуална информация относно физическите лица, които са техни действителни собственици, включително с подробни данни относно притежаваните от тях права". Сред целите на новия закон е заложено изграждане на регистър за действителните собственици на компаниите. Службите ще изискват информацията от банките, нотариусите, партиите, лизинговите компании, доверителни собственици на тръстове, попечителски фондове и други подобни чуждестранни образувания.
Концентрацията на огромна по обем информация в службите, и особено в ДАНС, е друг нов важен момент. Авторите на проекта усещат какви критики ще последват и затова няколко пъти в мотивите посочват, че исканата и събирана от тях информация ще се ползва единствено за целите на закона, а именно - пресичането на прането на пари.
МВР и ДАНС си дават още повече права - ровене в регистри, събиране и обработване на информация. Предвижда се постоянен обмен на данни между ДАНС, МВР, прокуратурата, БНБ, КФН, министерствата на финансите и правосъдието, НАП, КОНПИ, Агенцията по вписванията, ВСС.
През 2015 г. финансовото разузнаване е получило доклади за съмнителни операции за 4.3 млрд. лв. Дори след проверки и разследвания съмненията към половината от тях не са отпаднали. За 3 работни дни са били спрени съмнителни операции за 40 млн. лв. Законът засяга 27 банки, 48 застрахователни дружества, 800 обменни бюра, 9858 счетоводители и данъчни консултанти, 2469 посредници при търговия с имоти, 25 казина и близо 800 игрални зали, 70 инвестиционни посредници, 796 регистрирани одитори, 800 нотариуси, сочат данните на авторите на проектозакона.
