Когато гневът на афганистанците в лагера в Харманли избухва, една жена е сред малкото, които запазват самообладание. Тя не е българка, но застава с тялото си срещу обезумялата тълпа, за да запази живота на българите, работещи в столовата на бежанския център. Там, където първоначално избухва недоволството.
„Те нямаха никаква вина. Те бяха невинни жени насред бунта. Не можехме да не ги защитим. Самата мен също ме беше страх. Мислехме, че ще умрем там”, сподели Джамила Садат.
Още веднага - часове след ескалацията на напрежението, българките, работещи в столовата, потвърдиха, че сирийки и други жени от настанените в лагера, са застанали на пътя на развилнелите се афганистанци, настъпващи към столовата, за да ги защитят.
Джамила дава и своето обяснение за причините, родили бунта. И те са далеч от геополитиката, далеч и от националните различия. Нейното обяснение е просто и насочва към битовизмите в лагера.
„Просто афганистанците не харесваха храната. Затова се стигна до боя. Полицаите си вършеха работата. А афганистанците в един момент поискаха да се отворят вратите на лагера и да излязат от него”, допълни още тя, цитирана от Нова.
През целия днешен ден затворените принудително вътре правеха опити да прескочат загражденията. Всеки опит на бежанците да преминат обаче беше посрещнат от военните.
