В събота премиерът Бойко Борисов свика на извънредно заседание част от министрите, за да постави въпроса за намаляване на жертвите на пътя у нас. Той заяви, че мерките трябва да са безкомпромисни и подчерта, че е готов за каквито е нужно законодателни промени и колкото е нужно пари за контрол.
Само няколко дни по-късно от ГЕРБ се задействаха и внесоха промени в Закона за движение по пътищата. Те са в няколко насоки - премахване на знаците пред камерите; промяна на наредбата за алкохол и наркотични вещества; промяна на локациите на контролните органи; санкции за собствениците, предоставили автомобила си на водачи без книжка или употребили алкохол и наркотици; актуализация на списъка с наркотични вещества; промяна на процедурата по взимане на кръвни проби.
Това са поредните промени в Закона за движение по пътищата и след тях отново остава въпросът дали те ще са достатъчни, за да успее страна ти да намали броя на жертвите на катастрофи.
Според статистиката на ЕК за 2016 г. България е на първо място в ЕС по брой убити при пътни инциденти. За миналта година у нас при катастрофи са загинали 99,7 души на 1 млн. население. Това е почти двойно повече от средната цифра за Европа - 50.
Безапелационно, за поредна година, най-малко жертви на пътя в цяла Европа дава Швеция (27). Шведският феномен заслужава особено внимание, тъй като страната от години се счита за световен лидер в пътната безопасност.
Отговорът на въпроса как Швеция е успяла да направи пътищата си толкова спокойни може да бъде от полза за властта у нас, която заявява иначе непоклатимата си воля да вземе ефективни мерки по въпроса. Много други държави са избрали да се поучат от най-добрите примери на Швеция, където резултатите са повече от безспорни.
В развитите държави смъртните случаи на пътя достигат своя пик през 70-те години. Така например в Швеция през 1970 г. загиналите в катастрофи деца са 58, докато през 2012 г. - само 1. Тайната за този успех се крие в дългосрочна стратегия, приета от шведското правителство преди 20 години. През 1997 г. страната въвежда плана "Vision Zero" ("Визия 0"), чиято цел е чрез редица мерки в областта на инфраструктурата и законодателството да бъде постигната нулева смъртност по пътищата на Швеция.
"Vision Zero" се основава на принципа, че е етично неприемливо хора да умират в катастрофи.
Мерките предвиждат мащабна реконструкция на съществуващата инфраструктура. Това особено се отнася до извънградските пътища, които се преработват в 1500 км пътища от типа "2+1".
Това означава, че шосето от двулентово става трилентово, като постоянно има две ленти в едната посока, разделени често от физическа бариера от едната лента в обратната посока. На всяки няколко километра схемата се променя - ако например левите ленти са две, а дясната е една, след 2 - 3 км десните стават две, а лявата - една. Това позволява шофьорите в двете посоки постоянно да имат възможност за мобилност и безопасни изпреварвания. Според статистиката този дизайн на пътищата е спасил 145 човешки живота в първите 10 години на действието на "Vision Zero" и е намалил броя на катастрофите с 80%.
Важен момент в плана е именно отделянето на пътните платна. При всяка възможност между тях стои физическа преграда, която пречи на неправомерните навлизания в насрещното платно. Това важи и за велоалеите в градовете, които при всяка възможност са физически отделени от пътните платна.
Друго основно положение на стратегията е новата концепция, която поставя безопасността пред скоростта.
Швеция прави специални проучвания при каква максимална скорост в катастрофа в градски условия човешкото тяло има шанс за оцеляване. Оказва се, че това е 30 км/ч. При удар с такава скорост рискът от фатален изход е под 10%. При скорост от 50 км/ч обаче той е над 80%.
Така шведските власти свалят повсеместно ограничението на скоростта за всички пътища - в града то става 30 км/ч, а в извънградски условия - 70 км/ч. За сравнение, в България същите ограничения са значително по-високи - 50 км/ч и 90 км/ч.
Характерна черта на шведската инфраструктура стават и многото кръгови кръстовища, които са доказано ефективно решение за естествено намаляване на скоростта на шофиране.
След въвеждането на “Vision Zero” в Швеция са изградени 12 600 безопасни пешеходни пътеки - повдигнати, оградени с мигащи светлини и с легнали полицаи. В резултат на това за 5 години инцидентите с пешеходци намаляват с 50%.
Планът предвижда и отделянето на засилен ресурс за видеонаблюдение, като особеното е концентрацията на камери основно на извънградските пътища. Специални знаци предупреждават фошьорите по междуградската пътна мрежа за наличието на камери и за навлизането им в район с висока концентрация на ПТП. Тази система за обявен контрол по инзъвградските пътни артерии дава през годините изключителни резултати, намалявайки чувствително инцидентите по тези пътища.
Голямо внимание планът обръща и на проблема с шофирането в нетрезво състояние. В Швеция допустимите норми на алкохол в кръвта са 0.2% (при 0,5% в България). Всеки, хванат да шофира с алкохол над нормата, подлежи на глоба или затвор за 6 месеца, както и отнемане на книжката за 12 месеца. При повтарящи се нарушения наказанието може да бъде увеличено - затвор до 2 години и отнемане на книжката за 24 месеца. Заради стриктното прилагане на тези мерки, днес в Швеция се залавят по-малко от 0.25% пияни шофьори с алкохол в кръвта над нормата.
Изпълнявайки методично "Vision Zero", Швеция действително се приближава до момента, в който няма да регистрира нито един смъртен случай по своите пътища. Катастрофите с фатален изход вече са намалели двойно от 2000 г. насам и всяка година стават все по-рядко явление в страната.
България може да спечели много, ако заимства добрите шведски практики, които от 20 години доказват ежедневно, че войнато по пътищата може да бъде спечелена.
