В края на миналата седмица, Милена Крумова представи в читалище “Братство“, дебютния си роман – “Тюркоаз“, който е номиниран в конкурса “Любовен роман на годината“. На представянето на своята книга, авторката разказа специално за Actualno.com какво я провокира да започне да твори в този литературен жанр и какви са бъдещите и проекти.
- Здравейте, г-жо Крумова! Поздравления за романа Ви, сигурна съм, че ще пожъне огромен успех! Вие до сега сте писала в по-различен жанр литература. Как се решихте да напишете роман? Има ли нещо по-специално, което Ви провокира да го направите? Също така, ще се радвам да ни разкажете и малко повече за темата на самия роман.
- Романът беше вдъхновен от обявяването на конкурса. Аз не знаех, че бих могла да се справя с такова огромно предизвикателство, но когато опитах, ми стана изключително интересно. Писането на роман е всъщност и едно търсене на много информация и много нови факти за различни неща, за различни взаимотношения, предмети, история. Така че това ми беше много интересно – аз самата да науча много факти за историята на камъка тюркоаз и за взаимотношенията между хората.
- Може ли да направите и едно кратко резюме на романа? Всъщност за какво се разказва? Споменахте – за камъка тюркоаз и за взаимотношенията между хората...
- Да, първоначалната идея беше романът да бъде посветен и на един цвят и той непрестанно да се появява и да направлява главната героиня - синьо-зеленият. Когато обаче прочетох повече за самия камък, реших да променя тази идея. Реших не само цветът да се появява, но и символът на тюркоаза – като камък, който носи баланс, не само във взаимотношенията, но и в любовта. Иначе романът е посветен на 33-годишна дама, със свой собствен бизнес, която се опитва да оцелее в сложния и труден свят. Тя е принудена да се справя с многото изкушения, с най-различни ангажименти, записва се на китайски език, използва услугите и на гадателки, на астролози, на йоги, на диетолози... Всичко, което съвременният свят предлага на една 33-годишна дама, която не се притеснява да вземе максимума от живота. В своя житейски път тя има своя партньорка, която среща - любов, която разпознава бързо. Вдига се една хубава сватба с най-различни религии, които присъстват на сватбата. След това, самата главна героиня, тъй като има домашен любимец, среща често един ветеринарен лекар, който лекува нейната котка. Срещата с този ветеринарен лекар всъщност се оказва съдбоносна и след като тя преминава през различни съмнения – дали той е човекът, каква е религията му, дали таи някакви мрачни мисли или дали не крие съмнително минало... Тя все пак открива, че той е един истински човек, честен и искрен, така че тяхната любов се осъществява с една целувка пред часовниковата кула в Прага.
- Страхотно! Много интересно звучи, а смятате ли, че и в живота се случва по този начин? И на човек случайно съдбата му поднася друг човек или събитие, с което той тръгва по пътя, който му е начертан, или по-скоро това е част от въображението на писателите?
- Аз смятам, че е по-скоро е съвкупност от двете неща. Човек винаги трябва да прави точния избор, трябва да мисли преди да вземе решение. Но понякога съдбата помага и ни праща някакви знаци. Въпросът е ние дали ще ги разчетем. В случая героинята ги разчита точно и правилно. Иначе през цялото сюжетно развитие тя се сблъсква с много и най-различни ситуации, в които и се налага да избере. Прави грешни избори, след това съжалява, но това е част от живота.
- Безспорно е така. Преди това, обаче Вие сте писали различен жанр литература – книжки за деца на английски език. Разкажете ми малко повече за тях?
- Първата ми идея беше да напиша детска книжка на български език. Тя се казва “Палавник в азбуката от А до Я“. Реших да се захвана с това, тъй като мисля, че няма достатъчно литература, посветена на българската азбука. Аз съм гледала и съм чела много подобни книжки, които са посветени на английската азбука. Така че бих искала някакъв принос да имам и аз в това отношение. За всяка една буква в книжката има представена детска история през погледа на детето. Таке че децата да могат да усетят буквата по малко по-духовен начин – чрез преживяване, чрез някаква случка. Целта е да разберат историята и по-лесно да запомнят буквата – емоционално, не само визуално или пък логически.
- Мога ли да Ви попитам и в кое поприще да ви очакваме да се изявявате за в бъдеще? Книги за деца или нови романи, какво предстои?
- Първо бих искала да издам “Сборник с разкази“ – той е почти готов. Тъй като вече имам и предложения от читателите, които са прочели романа, да направя продължение на “Тюркоаз“ – втора част, следващата част ще бъде посветена на друг камък – може би рубин. Там ще изригнат огньове и героинята ще премине през още по-големи препятствия. Така че, ще ми бъде интересно!
- Несъмнено!Пожелавам Ви успех и последния въпрос, който ще Ви задам е какво ще пожелаете на нашите читатели за предстоящите светли коледни и новогодишни празници?
- Ще им пожелая една прекрасна и топла Коледа, изпълнена с много любов и... да четат! Четенето е любов, това е едно прекрасно преживяване – чисто и духовно!
