Изследователи от лабораторията Google Brain научиха изкуствен интелект да създава подобие на поезия. Работата е представена на конференцията International Conference on Learning Representations.
Служителите на Google се опитали да научат изкуствения интелект да разбира и да се адаптира към живата човешка реч, използвана във всекидневния живот.
Лингвистите и програмистита са използвали за обучението на невронната мрежа 11 000 непубликувани все още книги, включително 3000 любовни и 1500 фантастични романа. След това изследователите давали две предложения от книгите на програмата и тя трябвало да генерира предложения, които да имат смислова връзка.
Всяко предложение трябвало да бъде свързано с предишното и следващото предложение по смисъл, за да се осъществи плавен преход, както и да бъде коректно от гледна точка на граматика и синтаксис.
Смисълът на този подход е да се научи изкуственият интелект да имитира разнообразието на човешката реч. Например, вместо да учат изкуствения интелект на идеално произношение на едно предложение, специалистите се опитват да направят компютърната реч максимално естествена.
Главната цел на проекта е създаването на система, които може самостоятелно да генерира разнообразни предложения. Но страничен продукт на процеса по обучение напомня на откъс от стихотворение или текст на песен.
it made me want to cry.
no one had seen him since.
it made me feel uneasy.
no one had seen him.
the thought made me smile.
the pain was unbearable.
the crowd was silent.
the man called out.
the old man said.
the man asked.
there is no one else in the world.
there is no one else in sight.
they were the only ones who mattered.
they were the only ones left.
he had to be with me.
she had to be with him.
i had to do this.
i wanted to kill him.
i started to cry.
i turned to him.
he was silent for a long moment.
he was silent for a moment.
it was quiet for a moment.
it was dark and cold.
there was a pause.
it was my turn.
