През 2021 година изтекоха авторските права върху произведенията на Джордж Оруел и българските издателства се нахвърлиха върху „1984“ и „Животинска ферма“. Както се казва – авантата е чиста печалба, затова се появиха нови издания на тези класики. Нароиха се няколко нови превода на „1984“ и в един от тях Големият Брат вече не е Големият Брат, а е просто „батко“. Пак добре, че не е „браточка“! Така е, книгите са класически, но и леко демоде. Езикът се развива, а книгите изостават от този прогрес. Те трябва да бъдат в крак с модерното време, затова се нуждаят от нов превод и леко осъвременяване. Какво е това – „10 малки негърчета“? Ама това е расизъм. Тази Агата Кристи за каква се мисли? „10 малки негърчета“ вече трябва да се казва „10 малки афроамериканчета“.
В класическите произведения се пренебрегват правата на хомосексуалистите. Затова трябва да променим „Великият Гетсби“ на „ВеликиятГЕЙтсби“. Ами „Малки жени“? Това е дискриминация! Защо жени? Това е полова дискриминация. Тази книга трябва да се казва „Малки вагинохора“.
Ами всички книги, в които се разказва за индианци. Ама как така ги наричат индианци и червенокожи. Не, не и не! Те трябва да се преработят основно и навсякъде, където пише „индианец“, трябва да се замени с думата „америкоамериканец“.
Книгата „Чичо Томовата колиба“ също е много архаична. Каква е сега тая „колиба“, къв е тоя „чичо том“? Не може ли да се казва „На Томас, роднината ми по съребрена линия, недвижимата собственост“.
Да вземем друга остаряла книга като „Повелителят на мухите“. Тука има един голям проблем. Каква е тая свинска глава? Моля ви се, ще вземе Шиши да се обиди. Свинската глава веднага се заменя с Череп, а действието се прехвърля от онзи остров в Дубай.
Един Джак Керуак също е изостанал от времето. Какви се тия книги за свобода на духа, за търсене на себе си. Да вземем например книгата му „По пътя“. Тя трябва да се пренапише основно и вече да разказва за подвизите на нашия премиер, докато кара джипката по пътищата на България, които той е построил. С ей тия две ръце!
Със съвсем малка редакция две книги могат да се превърнат в съвременни шедьоври – „Любов по време на пандемия“ и „100 години локдаун“.
Да вземем например някои шедьоври на руската класика. Те са 200 години назад, когато хората са имали такива недостатъци като морал и съвест. Как го разбирате това „Престъпление и наказание“? То няма нищо общо със съвремието, с действителността. Тази книга трябва да се пренапише ред по ред. Например – извършва си престъплението господин Разколников и след това, вместо да се разкайва, излиза на улицата на контрапротест и крещи „Гешев е радост! Гешев е радост!“
Признайте си, че „Моби Дик“ е пълна скука. Един човек сума ти време гони един бял кит. Какъв бял кит, какви пет лева? Тръбата във Варна пак е спукана – нито има бял кит, нито бяла риба. Всичко е натурално кафяво. Такива са видимите резулатати просто…
Ами „Идиот“? Как така книга ще се казва „идиот“. Ами ако я види премиерът, може да си помисли, че някои си прави груби шеги с биографията му. Затова „Идиот“ се изгаря и се заменя с „Винету“.
Автор: Калинка Тодорова
