Премиерът Бойко Борисов даде срок до следващата сряда (22 август) БАН и НИМХ да намерят решение на проблема. Това каза министърът на образованието и науката Красимир Вълчев по време на брифинг след среща с представители на НИМХ и БАН в Министерски съвет, предаде агенция "Фокус".
„Това, което имаме като ситуация, е категорично искане на НИМХ да излезе извън БАН, което БАН не подкрепя. Причините за искането са както финансови, така и лично отношение. Премиерът Бойко Борисов помоли до следващата сряда ръководствата на БАН и НИМХ да намерят общо решение, което да бъде взето в дух на съгласие. Ние сме готови да подкрепим всяко решение. Това е въпрос, който трябва да бъде обсъден от БАН, но ние не можем да останем безучастни, защото НИМХ обслужва седем или осем сектора“, обясни Вълчев.
Министърът посочи, че вариантите, които ще се търсят от двете страни, ще бъдат в посока да се даде по-голяма самостоятелност на НИМХ. „Ние като правителство в никакъв случай не искаме да бъдем обвинени, че по този начин ще се направи крачка към разделянето на БАН, макар и само с един институт. Премиерът Борисов категорично призова двете страни да намерят единодушно решение до следващата сряда. Ако такова не бъде намерено, тогава ще търсим вариант как да подпомогнем дейността на НИМХ, така че да не спре дейността му“, коментира още Вълчев.
"Предлагаме от догодина бюджетът на БАН да се прави по различен начин и дейности като тази на НИМХ да бъдат финансирани отделно". Това каза председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски.
„Ако правителството желае да има хидрометеорологична служба, която да е на подчинение на Министерски съвет или на някое от министерствата, ще обсъдим този въпрос с Министерски съвет и ще се постараем на базата на това, което съществува в НИМХ, да бъде изградена такава служба. Това механично изваждане на един институт преди 6-7 години беше предложено като вариант, който да разформирова БАН. И поради тази причина разглеждаме това като прецедент, който е насочен в тази посока – утре и друг институт ще пожелае същото“, каза още акад. Ревалски и посочи, че самата схема изглежда неприемлива за БАН.
„По отношение на бюджета – той се разпределя по следния начин: първо, от държавната субсидия се заделят средства за децентрализирани разходи, в това число и за оперативна дейност, където е тази на НИМХ – за тази година за тях има 1,3 млн. лв. След което останалата част се разпределя на два компонента със съотношение 80:20. Първите са за покриване на заплатите във всички институти по едни и същи критерии. А вторите 20% се разпределят по критерии, които се определят от Общото събрание. Тази година тези критерии трябваше да бъдат съгласувани с МОН – имаше такава процедура, те са разработени на базата на естествени научни критерии на Националната стратегия за научни изследвания“, каза още той и обясни, че тези критерии са типични за научната организация, каквото НИМХ не е.
„В НИМХ учените са около 1/7 на щат, което значи, че един институт като НИМХ е в непривилегировано отношение, когато се разпределят научни средства. Затова предложихме от следващата година бюджетът на БАН да се прави по различен начин – а именно такива дейности като на НИМХ да бъдат отделени на отделен ред и финансирани. Тоест хората, които извършват оперативна дейност, да знаят, че парите им пристигат, гласувани са от Министерски съвет и Народно събрание и Общото събрание на БАН няма да ги преразпределя. Мисля, че в многобройните срещи, които имахме с представители на института, успях да ги убедя, че това е най-доброто решение – в тази си част бюджетът да бъде отделно“, обясни акад. Ревалски.
