Жалбата на правосъдния министър доц. Атанас Славов срещу избора на Борислав Сарафов за временен главен прокурор е оставена без разглеждане от Върховния административен съд (ВАС). Решението, с което Сарафов беше утвърден на поста, е по т.1.1 от Протокол № 21 от извънредното дистанционно заседание чрез видеоконферентна връзка на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 16.06.2023 г.
Тричленният съдебният състав от ВАС не споделя така изложените от министъра на правосъдието аргументи за допустимост на жалбата, като установява, че последният не разполага с правен интерес от оспорването на процесното решение. Решението по административно дело №6486 от 2023 г. обаче може да се обжалва пред петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС).
ОЩЕ: Ще има съд срещу прокурорите, ако не изберат кой да разследва Сарафов
Защо министърът не може да обжалва?
Според ВАС: Общата клауза за обжалваемост на административните актове е приложима спрямо гражданите и юридическите лица, когато последните именно в това им качество са засегнати от даден административен акт, но не е приложима спрямо лица, които упражняват държавновластнически функции, в който случай за да бъде допустимо последните да оспорят даден административен акт, в това им специфично качество, следва това да е посочено изрично в закона. Изключение е предвидено единствено за прокурора, с оглед правомощията му по упражняване на надзор върху административните актове.
За да бъде едно лице правно квалифицирано като заинтересовано по смисъла на чл. 36 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), последното следва да бъде пряко, непосредствено и лично засегнато от взетото решение, каквато хипотеза е невъзможна за лицата осъществяващи държавновластнически функции, в това им специфично качество.
В конкретния случай министърът на правосъдието не е пряко, непосредствено и лично засегнат от приетото решение на Прокурорската колегия, с което се определя временно изпълняващ функциите главен прокурор. Върховните магистрати приемат, че не е допустимо оспорването на процесния административен акт в обществен интерес от страна на министъра, тъй като това е правомощие на прокурорите, които единствени разполагат с възможност да сезират съда с протест в защита на обществения интерес. Съдебеният състав приема също, че в процесния случай с отмяната на акта не може да бъде постигната и търсената и твърдяна от жалбоподателя благоприятна промяна в неговата правна сфера.
В заключение - депутатите не са предвидили по закон правосъдният министър да може да обжалва решенията на Прокурорската колегия на ВСС, с които се определя изпълняващ функциите административен ръководител. Според чл. 167, ал. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), съответната колегия на ВСС прави избор на административен ръководител, като изключение е само откриване на процедура за избор на главния прокурор и на председателите на върховните съдилища. Сарафов обаче е "временен главен прокурор".
ОЩЕ: Втора жалба срещу назначението на Сарафов остана неразгледана от ВАС
Временно е различно от постоянно
"Абсолютно аналогични са и разпоредбите на чл. 169, ал. 1 и ал. 3 от Закона за съдебната власт, при регламентация на изискванията за административните ръководители, както и на оправомощените субекти, които могат да правят предложение за номиниране на съответни административни ръководители, в които текстове отново е налице изключение за председателите на върховните съдилища и главния прокурор. Същият е подходът и в чл. 175, ал. 3, която е относима към предложението за предсрочно освобождаване на административните ръководители. Там също е направено разграничение за двамата председатели на върховните съдилища и главния прокурор. Законодателят изрично е отделил процедурите за избор и предсрочно освобождаване на председателите на върховните съдилища и главния прокурор, от тези на останалите административни ръководители в органите на съдебната власт", обясняват от ВАС.
"В чл. 168, ал. 7 от ЗСВ обаче, подходът на законодателя е друг. В тази разпоредба изрично е уредено, че при отстраняване от длъжност на административния ръководител, функциите на административен ръководител до избирането на нов се осъществяват от един от неговите заместници, определен от съответната колегия на Висшия съдебен съвет, като не е направено изключение за председателите на върховните съдилища и главния прокурор. Абсолютно аналогично е положението и в чл. 175, ал. 4 от Закона за съдебната власт, където изрично е посочено, че при предсрочно прекратяване на мандат на административен ръководител на негово място се назначава лице, чийто мандат започва да тече от датата на встъпване в длъжност, а до встъпването в длъжност на нов административен ръководител, неговите функции се изпълняват от определен от съответната колегия негов заместник. Отново не е направено изключение за председателите на върховните съдилища и главния прокурор", добавят върховните съдии.
