Северна Македония се опитва да накара Европейската комисия да се съгласи с формулировката "македонски език" в действащото си споразумение за статута и контрол на бежанците със службата за охрана на границите на ЕС (Frontex). Това твърди в своя нов брой вестник "Труд", като се позовава на собствени източници.
Заради официалната смяна на името на държавата на Република Северна Македония се налага чисто технически да се преподпише съществуващото вече споразумение, в което северномакедонските власти искат да вкарат клауза, че текстът е подписан на всички езици на ЕС и на "македонски език".
Въпросът, че това е абсолютно неприемливо за България, е бил повдигнат пред високопоставен служител в генералната дирекция "Миграция и вътрешни работи" на ЕК от българския зам.-министър на вътрешните работи Милко Бернер. Това е станало в рамките на министерска конференция на тема "Миграционните предизвикателства по Източносредиземноморския/Западнабалканския маршрут" на 3 май във Виена. Европейският чиновник обяснил, че Брюксел разбира желанието на Скопие, а първоначалното предложение на ЕК било текстът да съдържа израза "подписано на езиците на съответните страни". Северна Македония обаче не била съгласна, защото това не било стандартно за споразуменията на ЕС, които обикновено се подписват "на всички езици на ЕС" и на подчертан конкретен език на другата страна.
Представителят на ЕК заявил, че правителството в Скопие е било подложено на огромен натиск от страна на опозицията по този въпрос и не е склонно да отстъпи. От Брюксел са поискали да знаят дали София ще приеме позоваване на македонския език съгласно Преспанския договор между Северна Македония и Гърция за новото име на Македония, където той е определен като "славянски език, различен от гръцкия" или евентуално пояснение под черта с формулировката от съществуващите вече двустранни споразумения между България и Македония. Българската страна е настояла, че всякакви решения за приемане на компромис ще се вземат в София на най-високо ниво и е подчертала, че северномакедонският парламент в този си мандат е ратифицирал Договора за добросъседство между София и Скопие, където въпросът е уреден с израза "подписан на конституционните езици на двете държави".
Заради сложността на въпроса от гледна точка на ЕК, Брюксел е предложил въпросът да бъде уреден двустранно - на ниво министри на външните работи между България и Северна Македония. А според "Труд" впечатлението на дипломацията ни е, че ЕК не желае да ни подкрепи, защото Договорът от Преспа всъщност давал вариант.
Въпросът става "горещ" и след вчерашното изказване на президента Румен Радев от Асеновград. "България очаква нова динамика и наваксване на изоставането в работата на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователните въпроси между България и Република Северна Македония. В рамките на преговорите за подписването на двустранния договор за добросъседство не сме притискали Република Северна Македония с някакви ултиматуми за срок, но ние очакваме, че дейността на тази комисия трябва да има и по-голям, по-широк спектър и не може да продължава до безкрай", каза Радев и добави, че България очаква всички неща, които трябва да се случат по договора, да залегнат и в учебниците, книгите, медиите, съзнанието и нагласите на хората, защото един ден може да се окаже, че Република Северна Македония отдавна е формален член на ЕС, а има останали спорни въпроси, които може да създават проблеми, което не е в духа на две държави-членки на ЕС.
"Няколко недоучили даскалчета съставят новия македонски език, новата македонска азбука. Използвали са кирилицата, но са махнали е двойно, ъ и т.н. и са ги заменили с някои сръбски букви. Има протоколи от съставянето на езика, в които се казва: “Ние трябва като правим новия език да изберем най-западното наречие, което е най-отдалечено от българския, да махнем някои български думи да ги заменим със сръбски, за да можем да се сближим с братята сърби в Югославия" Това са фактите", възмути се военният министър Красимир Каракачанов.
