Има необходимата политическа воля за да започнат законови и конституционни промени, свързани със съдебната власт, смята президентът Румен Радев. Той коментира темата след като присъства на първа копка за изграждането на православен храм „Св. Патриарх Евтимий Търновски“ в столичния квартал "Люлин".
Припомняме, че в края на миналата седмица от трибуната на Народното събрание бе огласена декларация на управляващата коалиция с призив за оставка на главния прокурор Иван Гешев.
„За да има законови и конституционни промени, трябва да има ясно изразена политическа воля. Приемам тази декларация като необходимата политическа воля, за да се стартират и законовите и конституционните промени“, каза днес Румен Радев в отговор на въпрос.
Той отказа да коментира оставката на председателя на КПКОНПИ Сотир Цацаров с мотива, че оставката е личен акт.
На въпрос във връзка с промени в Конституцията, президентът каза, че за нейното отваряне трябва да има консенсус, дебат, обществено съзряване, че тези промени са необходими. „И най-важното трябва да има и парламентарно мнозинство“, заяви още Радев.
Ден след като се закле като президент втори мандат, Радев определи напускането на пленарна зала от страна на ПГ на ГЕРБ по време на обръщението му като бягство от истината.
Има много позитивни сигнали от посещението на Кирил Петков в Скопие, каза по друга тема президентът.
Той отново препоръча: "Наред с всички усилия за свързаност, инвестиции, икономика и сътрудничество да не забравяме основните въпроси, които трябва да бъдат решение и реално ще отключат вратата за началото на преговорите с РС Македония".
Всяка стъпка, която води до задълбочаване на нашите отношения трябва да бъде подкрепяна. Има много позитивни сигнали от това посещение, добави още Радев.
В отговор на въпрос държавният глава определи като абсолютно несъстоятелни твърденията, че щом България иска равноправие на македонските българи, гарантирано в Конституцията, на свой ред РСМ реципрочно може да поиска македонско малцинство в България. „Нека не забравяме, че нашите конституционни уредби са коренно различни – българската Конституция предвижда закрила на индивидуални права, докато македонската Конституция се основава на защитата на колективни права на части от народи, така че няма как това изобщо да се случи“, поясни президентът.
