Конституционният съд образува конституционно дело по искане на президента на Република България за установяване на противоконституционност на текстове в два закона – в Закона за класифицираната информация и в Закона за отбраната и въоръжените сили, предаде репортер на БГНЕС.
Делото е под Номер 8 от тази година. Докладчик по него е съдия Кети Маркова. Президентът сезира Конституционния съд миналата седмица с искане да се установи дали не противоречат на основния закон два текста в двата закона. Те са свързани с казуса около командира на 61-ва Стрямска механизирана бригада Карлово бригаден генерал Димитър Шивиков, който бе обвинен от прокуратурата.
БГНЕС припомня, че на 7 август тази година стана ясно, че президентът и върховен главнокомандващ на въоръжените сили на Република България Росен Плевнелиев сезира Конституционния съд с искане за установяване на противоконституционност на разпоредби от два закона. Този за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) и за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ). Едната е чл. 40, ал. 1, т. 5 от Закона за защита на класифицираната информация.
Според него едно от изискванията за получаване на разрешение за достъп до класифицирана информация е срещу лицето да няма образувано съдебно или досъдебно производство за умишлено престъпление от общ характер. Според държавния глава тази норма влиза в противоречие с правилото на Конституцията, която предвижда, че обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда.
Тя е и в несъответствие с Хартата на основните права на Европейския съюз и с Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, които установяват презумпцията за невиновност на всяко лице, обвинено в престъпление, до доказване на вината му в съответствие със закон. Законът не прави разлика дали лицето има влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер или спрямо него е образувано наказателно производство.
Другата разпоредба е чл. 165, т. 7 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България в частта "при отказ за издаване, при отнемане на разрешението за достъп до класифицирана информация или", както и за несъответствие на посочените разпоредби с международните договори, по които България е страна. Отказът за издаване и отнемането на разрешението за достъп до класифицирана информация, поради образувано наказателно производство, има за последица прекратяване на договора и освобождаване от военна служба на военнослужещия съгласно този текст. По този начин, според искането се ограничава и конституционно установеното право на труд.
ЗЗКИ не позволява да се прецени дали образуваното наказателно производство се отразява върху надеждността на лицето за работа с класифицирана информация, както и дали се застрашава националната сигурност. По тази причина военнослужещият не разполага с ефективна защита, даваща му възможност да обори тези заключения, а търпи негативни последици от прекратяване на договора и освобождаването му от военна служба.
Създаването на законови необорими презумпции, с които се ограничават конституционни права, каквото е и правото на труд, е недопустимо. ЗОВСРБ не предвижда ефективна защита и не дава възможност за възстановяване на длъжност на военнослужещия, дори ако наказателното производство срещу него бъде прекратено или той да бъде оправдан.
