БСП и ГЕРБ ще бъдат в изключително равностойна надпревара за Европейските избори. Новото движение на Николай Бареков продължава възходящата си тенденция. Това са част от изводите във февруарското издание на Политическия и икономически индекс на "Галъп интернешънъл" – ежемесечното проучване на общественото мнение, независимо от външно финансиране. Изследването е проведено между 31 януари и 10 февруари чрез пряко стандартизирано интервю по домовете сред 1012 пълнолетни българи в цялата страна.
През този месец освен традиционния открит въпрос от типа "Ако изборите за Народно събрание се проведат сега..." "Галъп интернешънъл" започва да задава и въпрос за предстоящите избори за Европейски парламент.
Както обикновено в предизборна ситуация, този въпрос е с предварително зададени опции с т.нар. шоукарта. Тя съдържа имена на партии и коалиции. Подобни въпроси помагат за преценката на евентуални потенциали и перспективи, но трябва да се четат не с вглеждане в числата, а с отчитане на тенденциите. При нововъзникващи, протестни, малко познати и т.н. политически формации този метод може да покаже възможните горни граници.
Към този момент данните от двата типа електорални въпроси не могат да играят ролята на директна прогноза. Те отразяват единствено декларативните нагласи на респондентите. А те традиционно са на по-високи нива в сравнение с реалната очаквана активност на европейските избори. От днешна гледна точка тя вероятно ще бъде между 2,5 и 3 милиона души.
Заявката на АБВ поставя БСП във видимо по-трудна ситуация от преди, макар да отнема сравнително малка част от подкрепата на БСП. В същото време само половината от подкрепата на АБВ идва от средите на хора, които в последните избори са гласували за БСП. Останалата част идва от хора, които твърдят, че не са гласували, а също и от гласували за ГЕРБ, както и за по-малки партии.
Това сочи по-центристки позиции на АБВ в сравнение с БСП. Изводът се доказва и от профила на привържениците на АБВ според политическото им самоопределение. Ако при БСП най-често се среща самоопределението "социалист", но се среща и "комунист", то при АБВ "социалист" също е най-често срещаното, но редом с него чувствително присъства и "социалдемократ", срещат се и други самоопределения. Нужни са данни и от следващи изследвания, за да се установи по-подробен портрет на АБВ.
С проявата на АБВ предизборната надпревара става изключително оспорвана, защото силите на БСП и на ГЕРБ изглеждат съвсем изравнени – съответно около 19% и около 18%. Традиционно стабилни са нивата на електорална подкрепа на ДПС (между 6 и 7%), а по всичко личи, че очертаващата се коалиция на "България без цензура" с ВМРО успешно мери ръст с Реформаторския блок, който пък остава без динамика в подкрепата от няколко месеца насам и е на нива между 4 и 5%.
Движението на Николай Бареков беше официално учредено в периода на изследването и е възможно това да е повлияло на резултата, който сочи увеличаване на подкрепата при "България без цензура". Въпросът с шоукарта, който може да очертае нишата на подобни нововъзникващи формации, сочи около 6% електорална ниша – заедно с ВМРО.
На сходни нива е и АБВ: с над 3% споменавания в класическия открит въпрос и 6% във въпрос със зададени опции. Така формацията на Първанов и Калфин също се намесва в борбата за присъствие в Европейския парламент.
Няма особена динамика в доверието към институции и личности, с изключение на спада в доверието на Георги Първанов, който се дължи на промяната в мнението на мнозина от привържениците на БСП. Първанов обаче остава сред политическите личности с най-високо одобрение – с близо една четвърт положителни оценки. Подобна е ситуацията и при Ивайло Калфин, който се ползва с доверието на 22% от пълнолетните българи.
Няма съществена промяна в оценките за основни институции, те остават на сравнително ниски нива – 14% заявяват доверие в парламента, 26% - в правителството и 30% - в президента. Потенциалът за протести остава висок и близо една пета споделят готовност за участие в протест срещу правителството.
