Предложението на френското председателство на Съвета на ЕС за Северна Македония вече е факт. То е входирано в Комисията по външна политика към Народното събрание. Предстои то да бъде разгледано на Съвет по общи въпроси, който ще предложи решение на големия съвет в четвъртък. Дали предложението е добро или лошо, както и какво означава то за България Actualno.com потърси мнението на част от българските евродепутати в лицето на Андрей Ковачев и Петър Витанов.
Андрей Ковачев: Френското предложение за Северна Македония е добро начало
Френското предложение за Северна Македония е добро начало. Това каза евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Андрей Ковачев пред Actualno.com по повод френското предложение за Северна Македония.
„То е предложение за преговорна рамка, в която за първи път има елементите от нашата рамкова позиция на България и от декларацията на Българското народно събрание. От една страна това е добра стъпка. Искам да поздравя професионалният състав на Министерство на външните работи. Досега, каквото беше предишното Португалско председателство, беше много по-лошо. Сега имаме добро начало, но то е в незавършен вид. Протоколът между България и Северна Македония, който също е част от това френско предложение, никой не го е виждал още. Очаква се в този протокол, който е залегнал в т. 5, на страница 12, от френското предложени, да са детайлно описани елементите от рамковата позиция.
Той поясни, че става въпрос за недискриминацията на българите ,преодоляване на говора на омразата, фалшификацията на историята, учебните програми и образованието. „Изключително важни теми за преодоляване на инерцията от миналите епохи“, каза още Ковачев.
Той обърна внимание, че предложението не е завършено и е некомлектовано. „Няма протокола, няма и план за действие от т. 35 от това предложение, което да е разписано времево как ще се изпълнят тези наши условия“, посочи още Ковачев.
Според него страната ни е загубила дълго време в неясноти. „Българският министър-председател за съжаление не се обърна никога нито към българските членове на ЕП, нито към опозицията за сътрудничество по тази много важна, надпартийна тема. Сега съществува недоверие, той отслаби българската позиция, заявявайки пред много международни лидери, фактори и шефовете на трите европейски институции, че е готов до края на Френското председателство, да промени позицията на България. В България обратно казва, че чака Народното събрание да се произнесе. То няма никакво време вече, след като в петък беше внесено това проектопредложение от Франция“, каза Ковачев.
Българският евродепутат обърна внимание, че правителството на Ковачевски в Северна Македония може всеки момент да падне. „При новите избори се очаква с огромна вероятност Християн Мицкоски да спечели и съответно да стане министър-председател. Той само преди два дни заяви, че нито ще помогне, нито ще участват неговите депутати в промяната на Конституцията. Многократно е заявявал, че ще денонсират договора. Отново изказа изключително антибългарските тези, че България трябва да дойде в Скопие, да падне на колене и да иска извинение и прошка за „фашистките зверства“, които българите са били извършили“, коментира Андрей Ковачев.
По думите му подобна риторика е контрапродуктивна и показва, че точно силите, които са зад такива изказвания от Москва и Белград, явно не желаят започване на преговори.
„На нас ни трябва устойчивост и гаранция. Тя е в това нашите условия от рамковата позиция да станат европейски условия, включени в преговорната рамка, ясно да са разписани там и оценката за напредъка Северна Македония по тези теми да се дава от Европейския съвет, където България е пълноправен член и може да каже „да“ или „не“, допълни още Ковачев.
Ковачев заяви, че е важно да има устойчивост в двете държави, като управляващи и опозиция трябва да имат единно отношение по темата.
Той коментира и темата за включването на българите в Конституцията на Северна Македония като държавнотворен народ. Ковачев поясни, че тази тема не е част от рамковата позиция на България, а по-късно е представено от президента Радев.
„Идеята е по този начин българите да имат възможност за кариерно развитие в администрацията на тази държава. В момента има нула като брой, открито заявяващи своята българска идентичност и произход, граждани на република Северна Македония, които да заемат ,каквато и да е позиция в администрация, полиция, прокуратура, съдебна система, местна власт. Никъде не заемат място, защото ако открито заявят, че са българи, нямат кариерно развитие. Няма да бъдат избрани на тази позиция, защото открито са заявили, че са българи. Това е крещяща дискриминация. Това е срещу европейските ценности, Копенхагенските критерии за определяне. Да, всеки има право да се определя като етнически македонец, но и като етнически българин, ако това е неговото желание и ако знае историята на своя род и семейство“, допълни още евродепутатът.
По думите му българското искане за Конституцията е за държавнотворен народ. Според него е ясно, че исторически няма как да е по друг начин, защото на географската история Македония: Вардарска, Егейска и Пиринска, най-голямата етническа група, са българите, следвани от гърци, турци, албанци, власи, куцовласи, евреи и т.н. Македония е пъстър килим от различни етноси. Историческата съдба, войните и комунизма доведе до това, че с много насилие се създаде от регионалната идентификация македонец етническа идентификация на една час от сега живеещите в Северна Македония, наследници на македонските българи“, каза Ковачев. Той сподели, че е говорил многократно с Христо Матов, син и племенник на идеолога на ВМРО и по думите му македонецът е най-добър българин, като това са абсолютно идентични понятия.
Петър Витанов: Френското предложение е съществена стъпка, но много е трудно в тази ситуация България да промени позицията си
Френското предложение е съществена стъпка, но много е трудно в тази ситуация България да промени позицията си. Това бе коментарът на евродепутатът от Групата на прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП Петър Витанов пред Actualno.com.
„Предложението е сериозно, то отчита в известна степен исканията на България, формулирани от българската държава“, каза още Витанов.
Той уточни, че не се е запознал с целия пакет от документи, а само със заключението на Съвета на ЕС. Витанов каза, че не се е запознал и с двустранния протокол, тъй като до тази сутрин не е бил депозиран в Народното събрание.
„Не зная какво е неговото съдържание, респективно не разполагам с цялата документация, за да мога дам категорична оценка. Мога да дам политическа оценка. Много е трудно в тази ситуация България да промени позицията си. Въпреки че това е съществена стъпка, не знам дали представлява всички стъпки, които трябва да бъдат извървени. Със сигурност е стъпка в правилна посока“, каза още евродепутатът.
Той обърна внимание, че предложението е депозирано дни преди Съвета по общи въпроси и срещата на върха. Според него фактът, че то се депозира без да има време за анализ, оценка и изготвяне на позиция, предопределя съдбата му.
В задънена улица ли са преговорите по българското вето за РСМ? Четете ТУК.
