Министерството на правосъдието стартира обществени консултации по изготвянето на проект на Закон за европейската заповед за разследване.
Така се нарича единният инструмент, който позволява властите от една от държавите-членки на Европейския съюз да поискат от своите колеги от тяхно име да извършват разследващи действия – претърсвания, разпити и други. Действието на новите европейски правила за разследване стартираха в края на месец май тази година, а България е една от държавите, които са инициатори на приемането им.
За момента от българското правосъдно министерство са публикували единствено структурата на бъдещия законопроект, без конкретните текстове. Очакванията са страната ни да приеме нов Закон за европейската заповед за разследване до края на годината.
Европейската заповед за разследване се основава на взаимното признаване, което означава, че всяка държава от ЕС е задължена да признае и изпълни искането на друга държава от Общността, както би направила с решение на нейните собствени власти, информира БГНЕС.
Прилагането на заповедта ще бъде по строги крайни срокове за изпълнение – до 30 дни, държавите да решат дали приемат искането. Ако го приемат, в 90-дневен срок исканите действия следва да бъдат извършени. Всяко забавяне ще бъде докладвано на държавата от ЕС, издала заповедта. Властите, получили искане, могат да откажат да изпълнят заповедта само при определени обстоятелства – например, ако искането противоречи на основните принципи на правото на получаващата държава или вреди на интересите й в областта на националната сигурност.
Европейската заповед за разследване трябва да бъде издадена или потвърдена от съд, а издаването й може да бъде поискано от заподозрян или обвиняем, или от негов защитник, в съответствие с правото на защита и с националния наказателен закон.
Държавите от ЕС трябва да се уверят, че заподозрените или обвиняемите разполагат с правни средства за защита, равностойни на тези, които са на разположение при сходно национално производство, както и че знаят за тези възможности.
